За поезията като спасение
Представяне на три поетични книги – „Приказка само за теб”, „От мен до другото безсмъртие”, „Право на самота”; разговор за подредбата и процеса на създаване на една поетична книга от думите в нея до графичното й оформление; споделяне за дълбоко личните и общовалидните теми в поезията, за пътуването, заложено в поетичните текстове – пътуване към себе си и другите, за поезията като отражение и спасение от реалността; за себевъзприемането и себеизразяването и отношението към себе си и света, за поезията като уютно място, в което да се скриеш, да се усамотиш, за да намериш себе си, за докосването на думите, за това, което вдъхновява раждането на поетичния текст – това предложи на шуменци поетичната вечер в библиотеката с издателите и автори на поезия Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова и с първия автор на издателство „Библиотека България” – Айча Заралиева.
Асимптота
Каквото и по-рано отблизо за теб да съм писал,
както и да съм обещавал света в двете ти шепи,
досега не успях живот да ти вдъхна. Аз – слепият.
Ти – съществуваш безплътно далечна.
Мисля те.
Симеон Аспарухов, „Приказка само за теб”
Пространства
Не мога да те отделя от твоя блуден свят,
а той върху дланта ти само съществува.
Усмихваш се от погледа на всеки непознат
и чакаш шепа обич този студ да пропътува,
сред който си измисляш тихо тайни имена
на смисъла и все неназован го отминаваш.
Светът е малък. Тайнство. Скритата страна
на онзи, в който себе си безкрай раздаваш.
Ива Спиридонова, „От мен до другото безсмъртие”
***
Смирено очаквам новия ден
да ми върне любовта,
без която няма как
да умра.
Айча Заралиева, „Право на самота”