Сияние на жена

И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас.
Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.

Този роман е любовен химн към онова „трето измерение“ на мъжа и на жената – двойката.
Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: „Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече.“ И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която „всяко женско начало е мъж и всяко мъжко начало е жена“.

Роден в Русия през 1914 г., Ромен Гари пристига във Франция на четиринайсет годишна възраст. Учи в гимназия в Ница и завършва право в Париж.
През 1938 г. е мобилизиран в авиацията и е инструктор по стрелба във Въздушната школа в Салон. През 1940 г. се присъединява към Свободна Франция и като пилот в лотарингската ескадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия от 1940 до 1944 г. Кавалер е на Почетния легион. Постъпва в Министерство на външните работи като секретар и съветник в посолството в София, в Берн, а по-късно в Дирекция „Европа“ към Външно министерство. Представител в ООН от 1952 до 1956 г. По-късно е назначен за шаржедафер в Боливия и генерален консул в Лос Анджелис. Напуска дипломатическата кариера през 1961 г. и десет години обикаля света за различни американски издания и като режисьор снима два филма: „Птиците умират в Перу“ (1968 г.) и „Kill“ (1972 г.). Бил е женен за актрисата Джийн Сийбърг от 1962 г. до 1970 г.
Литературата заема водещо място в живота на Ромен Гари още от юношеските му години. През войната, между две сражения, той написва „Европейско възпитание“, която е преведена на двайсет и седем езика и получава наградата на критиката през 1945 г. За „Корените на небето“ получава наградата „Гонкур“ през 1956 г. След нея творчеството на Гари се обогатява с още 27 романа, есета и мемоари.
Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че Гари е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях „Животът пред теб“ също е награден с „Гонкур“ през 1975 г.