Брачна дипломация на средновековните български владетели
Книгата разкрива как българските средновековни владетели са използвали брачната институция, за да създават договорени роднински връзки със съседни владетели и така да търсят решение на политически проблеми.
Осветлени са принципите на брачната дипломация като метод в дипломацията изобщо и най-вече неговото основаване на теологично-патримониалното схващане за властта на монарха през средновековната епоха, когато междудържавните отношения се препокриват с междуличностните. Разгледан е въпросът за значението на християнската религия, която допълнително придава дълбок морален смисъл на брачната дипломатическа практика. Мотивирана е значимостта на темата, която досега е проучвана в множество изследвания, но се нуждае от още по-изчерпателно и многостранно изследване на всички възможни въпроси, които тя поставя. С монографичния труд се цели да се включат всички осъществени и планирани бракове през целия период на средновековна България с цел решаване на външнополитически проблеми като се започне с предисторията, т.е причините за пристъпване към династически брак, и се продължи с протичане на преговорите, реализиране или не на
проектите за тези съюзи и последиците от конкретните бракове. Проследяването на
брачната дипломация е осъществено въз основа на географския принцип.