Приют за щастливи

„Приют за щастливи“ – любов, лудост, дворцови балове и надигащият се в Европа фашизъм.

Романът е трета част – след „Войната свърши в четвъртък“ и „Не умирай вместо мен“ – от четирилогията на Неда Антонова „Памет“ – една романтично-героична биография на българския народ от Възраждането до 30-те години на ХХ век.

Годината е 1923-та. Плевен. Лятото на терора след потушеното Юнско въстание.
Те са двама: майка и син Рогозанови.
Ясен е студент правист, загубил разсъдъка си по време на инквизициите в мазето на плевенската казарма.
Сияна – красива и богата дама, залутана в лабиринта на въображаемата и реалната си любов – е поразена от своя трагичен майчински жребий.
И двамата търсят спасение извън България – в психиатричната клиника на д-р Мун край Женева – един истински приют за щастливи, побрал богати несретници от целия континент.
Но спасението и на двамата се оказва отново в България. Защото убежището на душите ни е не място, а време – времето, в което сме осъдени да живеем.
На пръв поглед романът има щастлив край. Щастлив ли?