Филмът на режисьорите Ян Артюс-Бертран и Анастасия Микова включва над 2000 интервюта, снимани в продължение на четири години с жени от над 50 държави. Мащабният проект събира гледните точки на много различни жени – от държавни глави до кралици на красотата, от световноизвестни актриси до фермерки от отдалечени райони на Земята, не само за да осветли несправедливостите, на които са подложени жените по света, но и за да представи съкровения образа на жената – силна и способна да създава и променя въпреки трудностите, пред които е изправена.

Днес, когато гласът на жената се чува все повече, филмът не само призовава за повече права на тези, които съставляват половината от човечеството, но и показва какво означава да бъдеш жена в днешния свят, през какви важни етапи в живота си преминават жените и как се справят. Лентата среща на четири очи с момичето и старицата, със съпругата и любовницата, с девойката и майката, за да разкаже за страха и болката, радостта и удоволствието, победата и поражението в живота на жените по света и да постави основни теми като майчинство, образование, брак или финансова независимост, сексуалност. Още с излизането си през 2019-та филмът „Жена” е включен в официалните селекции на международните филмови фестивали в Берген и Венеция.

В началото на месец декември Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” ще е домакин на събитията по първия творчески проект на 26-годишната шуменка Александра Бобадова, която в момента е студент в  специалност „Културология” в СУ „Св. Климент Охридски”.

Под наслов „Графитите – изкуството, което превръща улиците в галерия” проектът представя изложба с произведения на графити артисти и презентация на сдружение 140 IDEAS.

Изложбата, посветена на разнообразието от стилове и техники в графитите, е подчинена на идеята да предложи алтернативна гледна точка към модерното графити изкуство чрез оригиналните творби на Aleksi Ivanov, Devour Skew, Yeto, Jermain, Gana, Esteo, RAYS, Milenist, Seeone, KOTK, TSE, Rustwo, Epik, Destructive Creation, CHO, UNDO, RAVEO, BRÜN, MAZE ONE, Chronik, Chuck (Хърватия), Gratis, Pyrotechnix crew, Annoy и RPU. Експозицията ще бъде открита на 1 декември, в 18:00 ч. и ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 15 декември, а всяка от творбите ще може да бъде закупена в подкрепа на благотворителна кампания.

Презентацията на 140 IDEAS – сдружение на графити артисти, доказали уменията си в страната и извън нея, ще се състои на 2 декември, от 14:00 ч. Под наслов „Неписаните правила и пътя до тук” тя ще запознае с правилата в графити изкуството и прехода от вандализъм към стрийт арт. Презентацията ще е съпроводена и с дискусионна част на тема „Изкуство или вандализъм: къде е границата?”. Събитието е със свободен вход, но желаещите да се включат трябва да заявят участието си на посочения линк: https://forms.gle/YjrNCXAzgf5qL6qw5. 

Проектът на Александра Бобадова се осъществява с финансовата подкрепа на „Пощенска кутия за приказки” по кампанията „Виж сега, моето момиче” и в партньорство с фондация VISIONARY, като целта му е да даде възможност на хората да се докоснат до изкуството на графитите, а младите хора, ученици и студенти, да преоткрият в графитите средство за изразяване чрез създаване на изкуство и подобряване на средата.

Темата „Работещи методи при възпитанието на деца на 3–7 години” ще представи под формата на лекция беседа Юлияна Янчева.

Юлияна Янчева завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, но интересът й към човешките взаимоотношения и водещата им роля във всяка една сфера на живота, както и копнежът й да живее и твори в здраво и щастливо общество я карат да осъзнае необходимостта от инвестиране в детското развитие и възпитание и да преосмисли професионалния си път. Завършва няколко Монтесори курса, основният от които е „Монтесори педагогиката в съвременното общество” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През годините участва и в множество форуми, посветени на детското възпитание и образование, сред които са форумите на Академия за родители, на „(Не)Възможното образование” и много др., а практическият й опит е от работата й с деца в Монтесори академия „Детство под дъгата” и ЧДГ „Детската” в София.

От настоящата година Юлияна Янчева живее в Шумен и събира съмишленици за откриването на детска градина.

Изложбата представя графика, живопис и дизайн, обединени от наслова „Нов Ренесанс”.

Диян Димов рисува портрети, пейзажи, иконопис. Автор е на редица самостоятелни изложби, сред които изложба графични рисунки в Художествена галерия „Елена Карамихайлова” в Шумен,  изложба икони, графики и живопис в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” (2005), изложба графични рисунки „Графични дестинации” (Община Шумен), изложби дизайн на облеклото (Шумен, Варна) и др. Участва в почти всички изложби на Дружеството на шуменските художници и в много други съвместни експозиции.

Негови творби са притежание на частни колекционери в България, а също в САЩ, Украйна, Гърция и Италия. Автор е на логото на организирания от Община Шумен Фестивал на учителското творчество.

Кристина Палазова живее и работи в София като разследващ полицай, но коренът ѝ е от родопското село Чокманово. Авторката е потомка на Каишевия род, с чието име се свързва 140-годишната история на църквата в селото, и именно родовата памет е истинското вдъхновение за нейната първа книга – „Разкази от корена”. Сборникът събира истории от Родопите, които, разказани по неподражаем начин, потапят в света на българската душевност, на българския дух и ценности.

Въпреки че пише отскоро, Кристина Палазова вече е носител на няколко литературни награди ­– през 2020-та печели първо място в литературния конкурс на Фондация „Арт галерия Константин”, през 2021-ва разказът ѝ „Дар от праскови” е отличен с наградата на Дарик радио в Националния конкурс за къс разказ „Мостове”, през 2022 г. участва в курс по творческо писане, воден от Здравка Евтимова, а нейни разкази са поместени в сборника с творби, създадени по време на курса.     Като ключов за сборника си Кристина Палазова определя разказа „Дар от праскови”, който е свързан с личната ѝ история и борбата ѝ за рожба. Днес Кристина Палазова е щастлива майка на две деца, а всички средства от продажбата на книгата ѝ са дарявани на Фондация „Искам бебе”.

Стихосбирката поставя вечните теми за опрощението, човешката доброта и радостта от живота, за силата на словото и стремежа към духовно извисяване, за ценностните ориентири и вярата в значимостта и смисъла на непреходното, а за въздействието на поетичните послания допринасят илюстрациите на художничката Цветелина Русалиева. Татяна Косева е сред основателите на Фондация „Пендариум”, работеща за популяризирането на културното наследство и съвременната материална и духовна култура на българския народ. По образование е историк, а „Звън на цикади” е дебютната й стихосбирка.

Никол Иванова е родена на 14.10.2005 в град Шумен. Възпитаничка е на СУ „Сава Доброплодни“, където учи в профил Музика – Народно пеене от пети клас. Участва активно в културния живот на училището и града си. Тя е част от двете представителни формации на училището – Народния и Представителния хор. От 10 години е в редиците на детски хор „Бодра песен“. Има участия в международни, национални и регионални конкурси. Носител е на призови места, някои от които са:

• 2021 г. – Участие в „Детски Пирин Фолк“
• 2022 г. – Специална награда в Национален детско-юношески конкурс „Песенна дъга над Кутев“ – гр. Котел
• 2022 г. – Гран При във фестивала „Българска душа на Святата земя“ – гр. Бат Ям, Израел
• 2022 г. – Първо място във фестивала „Като жива вода“– гр. Суворово
• 2022 г. – Трето място в конкурса „Парад на песента“ – гр. Търговище
• 2022 г. – Трето място във Фолклорен фестивал „Северняшка китка“ – гр. Павликени
• 2022 г. – Първо място във фестивала „Сцена под липите“ – с. Николово
• 2022 г. – Първо място в НФС „Автентичност и съвремие” – гр. Попово
• 2022 г. – Първо място в Национален музикален фестивал „Фолклорен изгрев” – гр. Китен
• 2023 г. – Първо място в Национален фолклорен събор „С мирис на теменуги” – с. Яворово
• 2023 г. – Първо място на фестивала „Сцена под липите“ – с. Николово

Представяне на мащабното изследване „Писмовниците на Българското възраждане като източник за формирането и функционирането на книжовния език“ с автори проф. Н. Николова, проф. Д. Иванова, проф. К. Вачкова и проф. М. Салим.