Романът е разказ за злощастието на тракийските българи, за носталгията по бащините огнища и земята, от която са прогонени, но и за любовта, която носи надежда и изчиства греховете. Книгата стъпва върху плоскостта на реалното историческо време, свързано с Илинденско–Преображенското въстание, Балканските и Първата световна война, разорението на тракийските българи през 1913-та и налагането на социализма, но акцентът й не е върху историческата фактология, а върху преживяванията и емоциите на героите, чрез които авторката разказва за миналото, за любовта, корените и паметта, за красивите и тъмните страни на човешката душа.

Тони Маркс е псевдонимът, под който бургаската писателка Антоанета Матева пише научно-популярните си книги „Фолклорът – забулената реалност”, „Скрити пред очите” и „Тайният код на Андерсен”, разглеждащи приказките, митовете и древните текстове като информационна банка на човечеството, която днес би могла да бъде научно потвърдена. „Нищо по-малко от вечност” е първият ѝ роман. По образование Антоанета Матева е педагог. Член е на Бургаската писателска общност.

Празници на детската книга и изкуствата за деца 2023 година

Първоначално написана с любов и замисъл за  собствените й деца, впоследствие става любима на много български родители и деца, и съвсем заслужено печели овациите на най-малките читатели с награда в конкурса за детски книги „Бисерче вълшебно 2022“. 

Книгата разказва за пет кучета Джина, Марли, Тото, Титан и Лайка, историите на които със сигурност биха докоснали всеки, а посланията – може би най-ценното от тях гласи, че „За кучешкото добро отношение, човешката обич има значение“. 

Красивото оформление и наистина живите образи на всички герои са дело на талантливата художничка Силвия Иванова. 

 Срещата с автограф ще се състои на 21 април от 10:00 часа 

Място: Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“  – фоайе  II етаж

Експозицията представя творби на двама шуменски творци – скулптора Валерий Желязков и художника Атанас Атанасов.

Валерий Желязков е възпитаник на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Член е на Съюза на българските художници. Работи в областта на графиката, рисунката и фигуралната скулптура.

Участвал е в международни биеналета на графиката в Япония, Холандия, Словения, Австрия, България. Има самостоятелни изложби, а негови произведения са собственост на галерии и частни колекции в България, Германия и др. Автор е на наградите – статуетки, плакети, пластики, нагръдни знаци, на множество творчески организации и формации у нас; автор е и на паметника на поета Иван Пейчев в Шумен.

Атанас Атанасов е един от най-дългогодишните членове на Дружеството на шуменските художници, но предстоящата съвместна изложба с Валерий Желязков е втората му експозиция в Шумен, а и в България въобще след дълга творческа пауза от близо десет години. Извън страната художникът има седем самостоятелни изложби в Италия, където живее единадесет години, както и участия в колективни изложби в Италия, Швейцария, Австрия и Люксембург; негови картини са притежание на галерии и частни колекции в Италия, Германия, Русия, Швейцария, Япония, Турция, Белгия и САЩ.

Съвместната изложба на Валерий Желязков и Атанас Атанасов, организирана с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура”, ще бъде експонирана в Изложбена зала на библиотеката до 13 май.

Книгата с избрана поезия „Под шапката на скитника – подреждане на уличните безпокойства” и романът „Хаосът в играта на джаги” са двете заглавия, които Палми Ранчев ще представи в Шуменската библиотека. 

Палми Ранчев е известен белетрист, поет и сценарист, познат у нас и със спортните си постижения. През годините публикува поезия и проза в периодични издания като в. „Пулс”, в. „Литературен форум”, „Литературен вестник”, списанията „Сезон”, „Пламък”, „Съвременник” и др. и издава сборниците с разкази „Трудно дишане”, „Малко късмет за по-късно”, „Боксьори и случайни минувачи”, „Тази вечер нищо не е случайно”, поетичните книги „Манхатън, почти събитие”, „Хора и неща”, романа „Анонимни снайперисти” и др. Сценарист е на игралните филми „Едно пътуване до хоризонта” и „Малко късмет за по-късно”. Автор е и на радиопиесата „Не те виждам”. Негови произведения са превеждани на английски, испански, немски, сръбски, турски, унгарски, френски и други езици.

Творчеството му е отличено с престижни награди, сред които трета награда на Националния конкурс за разказ на спортна тема (1977), наградата „Южна пролет” (за „Манхатън, почти събитие”, 1994), награда за проза на изд. ПАН-ВТ (2000), наградата „Дъбът на Пенчо” (2008, за поезия) и др. Палми Ранчев е сред носителите на наградата за източноевропейска литература „Bank Austria” (2008).

„Рак на шийката на матката“

Проф. Явор Корновски е акушер-гинеколог и онколог. Началник е на единствената в Североизточна България Клиника по гинекология в болница „Света Анна” във Варна, собственик и управител на Медицински център „Проф. Корновски”, а от септември 2015-та е и ръководител на Катедра „Здравни грижи” в шуменския филиал на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов”.

Научните му интереси и професионален опит са в областта на оперативната гинекология, онкогинекологията, хирургичните техники за оптимална циторедукция при рак на яйчника и са отразени в над 200 научни труда – публикации у нас и в чужбина, доклади в научни форуми и публикувани резюмета.

Член е на Управителния съвет на Българското дружество по акушерство и гинекология, на Държавната изпитната комисия за признаване на специалност ,,Акушерство и гинекология” и на Експертния съвет по специалност ,,Акушерство и гинекология” към Министерски съвет и Министерството на здравеопазването, като основната му експертиза е гинекологична и онкогинекологична патология, хирургично лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на женските гениталии. Участва в над двадесет научни журита за придобиване на научни степени и академични длъжности.

Среща с Наталия Бояджиева и разказите ѝ за света

Наталия Бояджиева е филолог, възпитаник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”; преподавател по български език и литература и журналист на свободна практика. Превежда от руски, полски, английски и италиански език.

В първата си книга „Светлината на Изтока” Наталия Бояджиева събира 48 репортажни разказа за Китай, където живее три години. Разказите, определени от самата нея като нравописи, отвеждат в    старите столици Сиан и Нандзин, в съвременната – Пекин, в родното място на Конфуций – Цюфу; предават вълшебството на водните градове по река Яндзъ – Уджън, Ситан и Ханджоу, дават възможност на читателя да изкачи свещените планини Тайшан и Луошан така, както са го правили и китайските императори.

Документалните разкази във втората й книга – „Лицата на Филипините”, потапят в местната култура на архипелага в Тихия океан и представят любопитни моменти от двегодишния й престой тук. В книгата Наталия Бояджиева разказва за висящите ковчези на Сагада, изкачванията по склоновете на неземно красивия вулкан Пинатубо и до върха на Ангоно с древните му скални рисунки, срещите с коренното население аета, почти осъществената среща високо в планината с човекоядци.

Ендокринната система и автономната нервна система са глобалният мениджър на цялото тяло. Те се саморегулират и оказват влияние върху начина, по който то усвоява опита и реагира на своя вътрешен и външен свят. Когато в тази система се появят дисбаланси и те се вкоренят дълбоко, се развива болест. Стъпвайки на това разбиране, ендобиогенната медицина се стреми да възстанови баланса на тялото, като прилаганият метод е свързан с оценяване както на физиологичното състояние на организма, така и на баланса на тялото и реактивността на пациента. Информацията в тези посоки и оценката на това как всеки индивид реагира на стреса, присъщ на неговия живот, позволяват правилната оценка на текущото заболяване с неговата причина и лечение, а също така и отчитане на склонността към развитие на болестта по-късно в живота.

„По обед над упоената тишина в скалите се понесе медоточна песен. Монасите завършваха обедната служба с красиво песнопение. Добрана се заслуша, сетне отвори прозорчето на магерницата, за да чува по-добре, и с благоговение потъна в меките звуци. Отдавна нищо не бе се докосвало с такова изящество до слуха й, до цялото й същество. Мелодията правеше скръбта й поносима и сладка. Гласовете извисяваха горестта от живота до любов към Бога. Колко обширно бе човешкото сърце, какъв огромен и тежък съсъд, изпълнен със самозаблуда и откровения, печал и кротка радост, мислеше си Добрана.”

Из романа „Сърце”

Виктория Бешлийска е сред най-талантливите и обичани съвременни български автори. И двата й романа – „Глина” и „Сърце”, са едни от най-четените книги в България за последните години и от момента на излизането си печелят заслужени отличия – Избор на книжарите на книжарница „Хеликон” за 2021 г., Избор на читателите на предаването „Библиотеката” по БНТ за 2021 г. и Европейска награда за дебют на Еврокон 2022 (за романа „Глина”) и Избор на книжарите на „Хеликон за 2022 г. (за „Сърце”). Виктория Бешлийска е носител и на наградата „Най-четен съвременен български автор” за 2022 г. на Столична библиотека.

Писателката е автор и на „Словник” – самобитен дневник с деветдесет архаични български думи и място за личните бележки на всеки, който вярва, че писането има пречистваща и преобразуваща сила. Автор е и на блога „По дирите на думите”. Представящ пътешествия и интересни ежедневни моменти, както и благозвучието и красотата на старите български думи, блогът вече има хиляди последователи във Фейсбук.

Концерт спектакъл на Танцова школа „Фаворит”

Фотодокументална изложба разказва за дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София

Експозицията, резултат от съвместната работа на държавните архиви на Турция и България и съдействието на Посолството на Р Турция у нас, представя периода 27 октомври 1913 г. – 2 февруари 1915 г., когато Ататюрк е военен аташе в София. Той пристига в България години преди  да оглави парламента на новата Република Турция през 1920 г. и месеци след като страната му се включва в Първата световна война, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул.

В изложбата са включени документи за назначаването на Ататюрк като военен аташе и командващ на една от дивизиите в турската армия, военната му биография, доклади до османския генерален щаб, писма от и до Ататюрк до края на живота му през 1938-ма, поздравления към него, книги, спомени за честванията, посветени на негови годишнини. Някои от документите се представят на общественото внимание за първи път.

Изложбата „Дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София (27 октомври 1913 г. – 02 февруари 1915 г.)” ще бъде експонирана в Изложбена зала на библиотеката до 31 март.