21 септември от 17.30 ч. във фоайе на 2 етаж.
Христо Тонев е роден през 1949 г. във Велики Преслав. Завършва ИУС в Ямбол и работи като учител в родния си град. Публикува стихове в местния и в регионалния печат. Председател е на творчески клуб „Паралел 44” към преславското НЧ „Развитие 1874”. Автор е на стихосбирките „Ще” (1997), „Славей пее” (1999), „Насън и наяве” (2009), „Зад хълма” (2014), „Оживели спомени” (2017).

На 16 септември (петък), от 17.30 ч. в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” – Шумен ще започне литературна среща с участието на Боян Ангелов, Стоян Райчевски, Атанас Звездинов, Петър Андасаров, Иван Гранитски, Димитър Петров, Христо Славов, Ники Комедвенска, Валентина Радинска, Надя Попова, Мая Господинова, Цанко Цанев. Събитието е част от Национални културни празници Албена /15-21 септември 2022 г./, с организатор издателство „Захарий Стоянов”.
Проявата ще се състои във фоайе на 2 етаж на библиотеката. Входът е свободен.

На 10 септември (събота) от 11.00 ч. в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” – Шумен ще бъде представена книгата „Думите цъфтят през всички сезони“ с автори Явор Перфанов и Миглена Хаджипенчева. Томчето съдържа разкази, импресии и стихотворения и отразява гледните точки на мъжа и жената по различни теми. Някои от текстовете са сътворени по картини на художниците Станка Вълчанова и Александър Филипов. Техни илюстрациите са представени като QR кодове на страниците на книгата. Съдържанието е разделено на четири части, колкото са и годишните сезони, като всяка от тях е в различен цвят – така както сезоните оцветяват чувствата на хората, казват двамата автори.
Миглена Хаджипенчева е родена в гр. Велико Търново. Завършила е специалност „Музикална педагогика“ и работи като ръководител на вокални групи в родния си град. През 2019 г. излиза дебютната ѝ книга за деца „Верни приятели”. Явор Перфанов е роден през 1976 г. в гр. Горна Оряховица. Автор е на пет книги, сборници с къси разкази.

Концертната програма, своеобразен музикален Пантеон на българската история, представя творби на композитора Георги Попов – четири малки кантати за пиано и гласове по стихове от „Епопея на забравените” и „Тъгите на България” на Иван Вазов, дванадесет клавирни миниатюри и малка кантата върху едно от първите стихотворения в българската литература – „Похвала за цар Симеон”.

„Колегиум Осанна” обединява певци и инструменталисти, водени от идеята да възстановят християнските корени в интерпретацията на старинната и съвременната духовна музика от Изтока и Запада, а изпълненията им както в България, така и във Виена, Париж, Москва, Рим, Белград, Солун и на много други сцени предизвикват неповторими и незабравими духовни преживявания.

Концертната програма на 27 септември ще представят д-р Елица Христова (диригент, пианист), Георги Попов (композитор, баритон), Олга Цветкова (сопран), Боряна Терзиева (мецосопран) и Борис–Михаил Попов (бас).

Веселина Господинова–Георгиева e художник по образование и по призвание – завършва „Педагогика на изобразителното изкуство” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, но рисува от дете, а голямата й страст е акварелът.

Родената в Шумен художничка участва в различни изложби в страната и чужбина, сред които „Море, акварел” в Одеса, Украйна през 2020-та; „Urbino in aquarello” в Италия през 2019 и 2020 г.; „2020 Malaysia International Online Juried Art Competition”.

Георги Лунгов – внук, правист по професия и любител краевед, гостува в библиотеката с представяне на книгата „Драгоево – земя свещена, земя кърмилница” и на филма „Драгоево – легенда за родолюбието”. Втората му за тази година среща с шуменци е отново с благотворителен характер – събраните средства ще бъдат дарени за лечението на Ралица Николаева, страдаща от рядкото генетично заболяване Синдром на Лий.

Автор на книгата „Драгоево – земя свещена, земя кърмилница” е дядото на Георги Лунгов – също Георги Лунгов, който през годините е дописник във вестниците „Преславска Трибуна” и „Шуменска заря”, както и театрален постановчик в Народно читалище „Васил Друмев – 1881” в с. Драгоево. След смъртта му Георги Лунгов – внук подема инициативата да издаде архива със записките и спомените на своя дядо и така се раждат книгите „Камбаната на Света Петка” и „Последната рожба на дядо Драгой”, представени в библиотеката по-рано през годината, и последното издание – „Драгоево – земя свещена, земя кърмилница”, включващо есеистични текстове със спомените на автора за Драгоево, Мадара, Суха река, Хан Крум и други села в Шуменския край.

Филмът „Драгоево – легенда за родолюбието”, създаден през настоящата година от Георги Лунгов и Владимир Йорданов, разказва историята на църквата в селото и за участието на драгоевчани във войните след Освобождението на България. Героите във филма са свидетели на историческите събития или преки потомци на участници в тях.

Под наслов „Реминисценции” концертната програма включва песенни и клавирни творби на Ференц Лист, Клара Шуман, Джузепе Верди, Рихард Щраус и Панчо Владигеров в изпълнение на Теми Рафаелова (сопрано) и Янко Маринов (органист, пианист).

Теми Рафаелова е възпитаничка на НУИ „Панайот Пипков” в Плевен (флейта) и на НМА „Проф. Панчо Владигеров” и Университета по изкуствата в гр. Грац, Австрия (класическо пеене). През годините пее на оперните сцени в Австрия, Германия, Унгария, Холандия, Чехия, Испания, както и в Софийската опера и балет.От 2018-та концертира редовно с Wiener Walzer Orchester.Носителка е на награди от певческите конкурси „Джованни Батиста Велутти” (Венеция), „Феручо Телявини” (Дойчлангберг, Австрия), „Ондина Отта” (Марибор, Словения) и др.

Янко Маринов изучава орган при проф. Нева Кръстева, проф. Р. Шолц и М. Байданова и пиано при Ваня Попова, проф. Ст. Димитрова и проф. Маргарита Кръстева; участва в органовия майсторски клас на Жан Гийю в Цюрих; специализира гръцка палеография при Виенския университет; изучава византийски нотации при проф. Герда Волфрам. Основател е на консортa за старинна музика Concerto antico; инициира проекти за дигитализиране и изследване на древни музикални ръкописи.

Концертира в Австрия, Германия, Словакия, Италия, Испания, Швейцария, Холандия, Франция и др. Носител е на първа награда на Националния конкурс за пианисти „Димитър Ненов” (1991), на наградата на БНР „Музикант на годината” за активна творческа дейност (2014).

На 21 юли, в 17:30 ч. в Изложбена зала на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” Асен Топалов ще открие първата си самостоятелна изложба. Насловът й „ВИЖ ДА НЕ” е проекция на поканата към аудиторията „ВИЖ” и на възможните отговори „ДА, виждам”/„НЕ, нищо не виждам” и е инспириран от факта, че платната абстрактна живопис са рефлексия на виждането на своя автор за живота.

Асен Топалов е юрист и радио-телевизионен техник по образование; графичен дизайнер, фотограф, художник, библиофил и готвач по призвание. Създател е на подкаста „Лунна гледна точка”. Определя себе си като човек, който живее по стандартите на християнството и търси своето щастие.

Към изобразителното изкуство го насочват графичният дизайн и развитото чрез него умение да вижда цветовете и нюансите и да ги комбинира така, че те да оживяват в емоция и усещане за движение. Към днешна дата Асен Топалов е автор на над 60 платна.

На 12 юли, от 17:30 ч. проф. Наталия Витанова и проф. Виолета Атанасова ще представят в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” Явор Русинов и книгите му „Парадоксите, които управляват живота” и „Вечните принципи зад успешното дете”.

Явор Русинов е писател, лектор, бизнесмен; водещ на предаването „Успешното дете” в платформата „Видимо и Невидимо”. Работи в сферата на образованието. 

Книгата „Парадоксите, които управляват живота” стъпва на проведения през 60-те години на XX в. експеримент на известния американски психолог, педагог и автор на книги за самопомощ д-р Мартин Селигман и в 208 страници разкрива по какъв начин човек може да преодолее притесненията си, да възстанови спокойствието си и да продължи напред след преживяна травмираща ситуация.

„Вечните принципи зад успешното дете” дава общовалидни принципи, способни да подготвят децата за непознатото бъдеще. Книгата е издадена на английски език и се продава в целия свят, като се ползва в професионалната практика на много психолози. В България е продадена в 16-хиляден тираж, при това, без да е стъпвала в книгоразпространителската мрежа. Предстои издаването й и в Южна Африка.