Ученето как да работите със светлина е важен крайпътен камък в кариерата на всеки фотограф. А и способността да карате светлината да отговаря на виждането ви за дадено изображение е умение, което не може да бъде надценено. Често за светлината се говори като за качество и количество. Има обаче един трети важен компонент – цветът на светлината. В „Хрома. Наръчник на фотографа за осветяване с цвят“ фотографът Ник Фанчър ви помага да подобрите играта си, когато става дума за дръзко, креативно и умишлено използване на цветове във вашата работа.

Без значение дали използвате висококачествена строб лампа или светкавица hot shoe, тази книга е за вас. Ник започва с теория за цветовете, гел филтрите и баланса на бялото, а после изследва кои цветове допълват обекта (бил той човек или предмет).

Авторът обхваща теми като:

балансиране, смесване и надделяване над съществуващата светлина с изкуствена светлина;
наслагване на слоеве за уникални цветови комбинации;
смесване на твърда и мека светлина за постигане на изключително богат цвят;
осветяване на детайли и текстура;
опции за модифициране, като рингови светкавици, сенници, „barn door“ и софтбоксове;
гобо за контролиране на светлината;
обработка в последствие за ярки и наситени цветове;
как (и защо) да осветявате с цвят, дори когато крайната цел е черно-бяло изображение.

Илюстрирана с иновативни и изразителни изображения, „Хрома“ включва и задкулисни снимки, диаграми на осветяването и настройки в Lightroom, така че да можете да следвате началните концепции до крайните редакции.

Свършва ли епохата на свободата? Започва ли ерата на страха и контрола върху човека? Какво зависи от нас?

Какво следва след популизма в България? Как ще се промени животът на следващите няколко поколения и кои ще са факторите, които решават дали гражданите на дадена държава ще живеят добре? Намираме ли се в повратен момент от политическата история на човечеството, такъв, в който хората изобщо, независимо дали „обикновените“ или „необикновено овластените“, ще вземат все по-малко решения? Доколко политическите и социалните процеси са обективни и доколко можем да ги управляваме? Какво зависи от нас?

„Четвъртата индустриална революция, наричана още дигитална, поставя началото на епоха на детериториализация. Не само тази мощна тенденция обуславя безпрецедентни трансформации на модерната (новата) държава. В късната модерност „новата държава“ е в перманентни турбуленции. Това е предмет на „Новата държава“ на Димитър Аврамов. Много интересна и важна книга, написана с вдъхновение, с мащабен и смел аналитичен размах. Книга на тревожната политологическа мисъл. Има защо. Нека строго академичната и специализирана публика да се фокусира върху предизвикателствата. По-широката и многопланова публика ще намери отговор на въпроси, които не си е поставяла, и на такива, които я интересуват живо. Книгата ще представлява интерес и за още по-широка публика, защото благодарение на държавата има политическо общество, а никой не може да остане извън него.“
Проф. Георги Фотев

„Истории от Флийт Стрийт“ е забавна колекция от разкази за създаването на едно списание., за трудната и невинаги благодарна работа на журналистите, които работят там., за техните приятели и остроумния начин, по който излизат от всякакви затруднения. Издръжани в добре познатия ни хумористичен стил на Джером К. Джером, тези белетризирани случки отново ще ни припомнят защо обичаме този автор.

Изданието е с обновен превод!

Джеймс Джойс:
Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие.

Валери Ларбо
В литературата името и творбите на Джеймс Джойс са онова, което са в науката имената и теориите на Фройд и Айнщайн. Струва ми се, че дързостта и суровостта, с които Джойс описва и представя инстинктите, смятани за най-долни в човешката природа, му идват от примера на великите казуисти… От йезуитите Джойс е придобил устремената си хладност и липсата на всякакво уважение към човека с неговите слабости на плътта…

Езра Паунд
„Одисей” принадлежи към великата категория на романи с облик на соната. В него няма нито ред, нито дори половин ред, който да не е натоварен с безподобна интелектуална наситеност. Това е книга, която всеки истински ценител на литуратурата е длъжен да прочете.

Едмънд Уилсън
„Одисей” е може би най-правдивата рентгенова снимка, направена някога на обикновеното човешко съзнание. Романът е гениална творба, свидетелстваща за поетическата способност на Джойс да насища с всеобхватен смисъл най-частни и най-делнични премеждия – той създава рапсодии на красотата, чиято висота никога досега не е била достигана в английската белетристика.

Антъни Бърджес
Днес вече за всички е ясно, че „Одисей” е най-великият роман на столетието.

„Великите умове и идеи в историята“ е открито хуманистична книга, събрала най-доброто от нашето интелектуално и културно наследство. Тя служи като мярка за гения и пътеводител към сюблимното в хода на човешката цивилизация. Тук носителят на „Пулицър“ Уил Дюрант, наричан още „нежния философ“ и „радикалния светец“, с феноменалната си ерудиция и проза, издигаща се до висотата на поезия, осветлява големите върхове в историята на нашия вид.

Изданието съдържа две заглавия: „Духът на Япония“ и „Изгубени птици“.

„Духът на Япония“ е проникновено есе на Рабиндранат Тагор, посветено на самобитната японска култура и душевност и на извечното противостояние между Изтока и Запада.

„Изгубени птици“ е необикновена философско-поетична творба на Тагор, силно повлияна от японската естетическа традиция, написана по време на тримесечния му престой в Страната на изгряващото слънце.

„В Япония демонстрацията на власт и богатство не е преобладаващият елемент. Тук човек вижда навсякъде символите на любовта и уважението, а не на амбицията и алчността. Той вижда хора, които са извадили и пръснали щедро сърцето си в най-обикновените си съдове за всекидневна употреба, в своите обществени институции, в сдържаните си обноски и в подхода си към нещата, който е не само сръчен, но и изящен във всяко движение.

Аз дойдох на твоя бряг като странник, живях в дома ти като гост, тръгвайки си, прекрачвам твоя праг като приятел, моя земя.

Денят на труд е свършил. Скрий лицето ми в твоята прегръдка, майко. Нека да заспя и да сънувам.

Бог идва при мен в сумрака на вечерта ми с цветята от моето минало, които са все така свежи в неговата кошница.“
Из книгата

Рабиндранат Тагор (1861 – 1941), „бардът на Бенгал“, е монументална фигура, която за Индия има същото значение, каквото Шекспир за Запада. Поет, драматург, неповторим разказвач, художник, композитор и мистик, Тагор получава Нобелова награда за литература през 1913 г. и става първият неевропеец, удостоен с това престижно отличие.

Телевизията върна убийството в домовете – там, където му е мястото.

Съспенсът е като жената. Колкото повече бъде оставено на въображението, толкова по-голямо е вълнението.

Ако трябва да снимам филм в Австралия, ще накарам някой полицай да скочи в торбата на кенгуру и да изкрещи: „Следвай тази кола!”

Аз съм режисьор със стил. Ако снимам „Пепеляшка”, зрителите веднага ще очакват да открият труп в каляската.

Дисни е най-силен в кастинга. Ако някой от актьорите не му харесва, той просто скъсва картинката.

Единственият проблем с нямото кино беше, че устите се отваряха и не излизаше нищо. Говорещите филми само отчасти решиха този проблем.

Ритането е много важно нещо във футбола. Всъщност някои от по-ентусиазираните играчи успяват понякога да ритнат и топката.

Смятам, че този, който е измислил гайдата, е бил вдъхновен от гледката на човек, носещ под мишница възмутено прасе-астматик. За съжаление звукът на въпросния музикален инструмент не може да се сравни по чистота и въздействие със звуците, които постига прасето.

И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас.
Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.

Този роман е любовен химн към онова „трето измерение“ на мъжа и на жената – двойката.
Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: „Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече.“ И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която „всяко женско начало е мъж и всяко мъжко начало е жена“.

Роден в Русия през 1914 г., Ромен Гари пристига във Франция на четиринайсет годишна възраст. Учи в гимназия в Ница и завършва право в Париж.
През 1938 г. е мобилизиран в авиацията и е инструктор по стрелба във Въздушната школа в Салон. През 1940 г. се присъединява към Свободна Франция и като пилот в лотарингската ескадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия от 1940 до 1944 г. Кавалер е на Почетния легион. Постъпва в Министерство на външните работи като секретар и съветник в посолството в София, в Берн, а по-късно в Дирекция „Европа“ към Външно министерство. Представител в ООН от 1952 до 1956 г. По-късно е назначен за шаржедафер в Боливия и генерален консул в Лос Анджелис. Напуска дипломатическата кариера през 1961 г. и десет години обикаля света за различни американски издания и като режисьор снима два филма: „Птиците умират в Перу“ (1968 г.) и „Kill“ (1972 г.). Бил е женен за актрисата Джийн Сийбърг от 1962 г. до 1970 г.
Литературата заема водещо място в живота на Ромен Гари още от юношеските му години. През войната, между две сражения, той написва „Европейско възпитание“, която е преведена на двайсет и седем езика и получава наградата на критиката през 1945 г. За „Корените на небето“ получава наградата „Гонкур“ през 1956 г. След нея творчеството на Гари се обогатява с още 27 романа, есета и мемоари.
Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че Гари е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях „Животът пред теб“ също е награден с „Гонкур“ през 1975 г.

Всичко край нас е просто живот, всяко нещо има смисъл и цена и е достатъчно да се съсредоточиш и да се вгледаш, за да разбереш, че всички сме част от една огромна симфония, която всяка сутрин, в искряща какофония, импровизира своето оцеляване.

С романа „Хората не обитават еднакво този свят“ френският автор Жан-Пол Дюбоа печели литературната награда Гонкур (2019). „Ако романите на Дюбоа бяха преведени на английски език, статутът му във Франция щеше да е сравним с този на Джон Ървинг и Уилям Бойд“, казва президентът на академията Гонкур Бернар Пиво.От около 30 години творчеството на дискретния и популярен писател привлича вниманието с деликатността си и дълбоката си хуманност. Автор е на романи и пътеписи и е репортер на Le Nouvel Observateur. През 2004 г. Дюбоа печели литературната награда Фемина.

Двадесет и вторият роман на Дюбоа описва историята на Пол Хансен, който от две години е зад решетките в затвор в Монреал и споделя килия заедно със странен член на организацията „Хелс ейнджълс“.
Хансен е с благ нрав и доброжелателен, с безукорно поведение в един блок в монреалски квартал. „Двайсет и три години бях надзирател, портиер, момче за всичко, медицинска сестра, изповедник, градинар, психолог, техник по електроника, водопроводчик, електротехник, готвач, химик, механик, накратко – почетен пазител на този малък храм, за който имах почти всички ключове и знаех всичките му тайни. “
В края на романа читателите ще разберат защо е попаднал зад решетките. Междувременно ще излязат на преден план спомени за изгубено щастие. Това е историята на един свят, който е на път да изчезне и да бъде заменен с друг, в който доминират неправдата и презрението.

„Архетипове“ и „колективно несъзнавано“ са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Настоящият том (ІX/І от „Събраните съчинения”) се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно „За архетиповете на колективното несъзнавано“, после „Понятието за колективно несъзнавано“ и най-накрая – „За архетипа с особено внимание върху понятието „анима’“. Следват публикации, в центъра на които са специфични архетипове, а именно на „майката“, „прераждането“, „детето-бог“, респективно „божествено момиче“, после – мотивът на „духа“, както често се появява в детските приказки, и т. нар. „трикетер“ (хитрец). Накрая се разглежда връзката на архетиповете с процеса на индивидуация, веднъж теоретически в статията „Съзнание, несъзнавано и индивидуация“, после – практически приложено върху един такъв процес на индивидуация, както се разкрива на основата на една впечатляваща серия рисунки от аналитичната работа на Юнг. За центриращата символика на мандалите става дума в последните две работи на този том.

„Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си. Огледалото не ласкае, то вярно показва това, което се оглежда в него, а именно лицето, което никога не показваме на света, защото го прикриваме с Персоната, маската на актьора. Но огледалото стои зад маската и показва истинското лице."
К Г Юнг