„Вдън гората Дикчам“ определено е най-важната книга за Божинов – именно като първа книга, като пръв тон, задаващ мярка и вкус. Може да се каже, че без нея нямаше да се роди двайсет години по-късно романът шедьовър „Калуня-каля“ – нека го кажем – един Дунав на българската литература, тръгнал от стотиците църцорещи още от 60-те години (невинни години!) ручейчета.

В тази първа своя книга, както и след време в „Юлень“, още от самото начало писателят е „себе си“. Наясно е със себе си, наясно е какво ще го занимава като писател, наясно е какво иска да каже. Вече е наясно и как да го каже.

В един от бележниците си Божинов отбелязва: Да пишеш, както говориш. Ако, разбира се, има някаква значителност в говоренето ти. Ако има какво да кажеш, важно за другите. Ако сам си значителен… И не е нужно да се подписваш. Да се познава и без подпис. И всичко да е сгъстено, като запечатан мед.

А „дикчам“ впрочем е турска дума и значи „прав чам“, „прав бор“.
Така навлиза в литературата Георги Божинов – като прав бор.
Такъв си и остана: дикчам – Божинов.
Животът му бе труден. Преживя много самотни години.
Но както бе казал на едно място: Земята се върти, светът се върти и постепенно идва на мястото си. И вече не е сам.
Милка Божинова-Рускова

Генерал Артур Тейшейра пристига в Макао, за да поеме поста на губернатор в малката португалска колония на брега на Южнокитайско море. На управника му предстои не само бързо да възприеме неписаните правила на общуване в местната странна смесица от китайска и португалска култура. Той ще трябва и да опази суверинитета на колонията и безопасността на населението й в задаващите се смутни времена.

„Три етажа“ на Ешкол Нево е игра с формата на самия роман и с опитите на едно разнолико общество да открие своята идентичност.

В жилищна сграда в предградията на Тел Авив се развиват три истории, като всяка от тях е разказана на някого под някаква форма – три монолога на три емоционално различни етажа.

Арнон живее на първия етаж със съпругата си и двете им малки дъщери. Той споделя със стар приятел от армията тревогата си за вероятността една от дъщерите му да е била сексуално малтретирана. На втория етаж Хани, млада майка с две деца, е наричана от съседите си „вдовицата”, защото съпругът и постоянно пътува. Чувствайки се напълно сама, тя пише писмо до своя близка приятелка, в което разкрива страховете си. На последния етаж живее бившият съдия Девора, която поема по нов път в живота си в опит да се сдобри с отчуждения си син. Девора записва на стар телефонен секретар съобщения до покойния си съпруг.

С всяко изкачване нагоре по етажите се приближаваме до кулминацията в нечий живот.

Трите етажа са не само рамката на този изграден от три части роман, те са и трите основни фази според теорията на Фройд за личностното развитие.

„Най-важното нещо е да говориш с някого. В противен случай, останал сам, човек няма представа на кой от трите етажа се намира.“

Романът „Колелото на живота“ е вдъхновен от необикновената личност на големия възрожденски художник Захарий Зограф, прекрачил границите между локалното и универсалното, между Средновековието и Ренесанса, между невъзможната любов и смъртта. Въз основа на автентични негови писма до Неофит Рилски и на проницателен анализ на най-известните му стенописи, икони и портрети разказът се впуска в завладяващо пътешествие назад във времето, прониквайки в интимния свят и художествените фантазии на един неспокоен и противоречив дух, който успява да пречупи инерцията на живота и за когото творческата мощ на човека е равностойна на божествената.

Роман за драматичния път на Твореца и за неговите творения като дълбок размисъл върху най-важните въпроси, които човекът отправя към необятната празнота на Космоса – за живота, смъртта, Бога, любовта, за смисъла на всяко човешко усилие.

Вдъхновен от класическото произведение на Сервантес, посредственият автор на шпионски романи Сам Дюшан създава образа на Кишот: възрастен търговски пътник, умопомрачен от прекомерното седене пред синия екран, който се влюбва отчаяно в телевизионната звезда Салма Р. В компанията на своя въображаем син Санчо, Кишот прекосява цяла Америка и с рицарска храброст преодолява трагикомичните опасности, пред които го изправя епохата на безграничните възможности. Паралелно на неговата история, писателят, създал Кишот, се изправя пред предизвикателствата на собствения си живот.

По-дързък от всякога и безпощадно сатиричен към популярната съвременна култура и нейната пагубна пошлост, Рушди повежда героите и читателите си на шеметно пътешествие из един свят, на ръба на нравствения и духовен упадък.

Романът е интригуващо забавен, тъжно-смешен и предизвикателно интелигентен портрет на съвременната епоха, в която фактите често са неотличими от фикцията.

Съвременен прочит на „Дон Кихот“ в духа на късния постмодернизъм.

„Сред белетристичното множество, което сега възраства, творбите на Вагенщайн са своеобразна „тежка артилерия“. Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагородява и въздига.“
Димитър Танев, сп. „Пламък“

„Достигнал до патриаршеска (или казано според библейските писания – до Матусаилова) възраст, Анжел Вагенщайн упорито отказва да бъде спокоен и старчески благопристоен. Динамична и непоседлива натура, той е като Фигаро – ту тук, ту там. И вероятно и той като героя на Исак Бабел мечтае за неосъществимия интернационал на добрите хора.“
Владимир Янев, из книгата „Живея с Пловдив“

Това внушително томче съдържа над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика „Бустина ди Минерва“, която Умберто Еко (1932-2016) списва във в. „Еспресо“ от 1985-а. Върху злободневието и актуалността той гради своите размисли, понякога странни и стряскащи, друг път иронични и забавни, ала неизменно нестандартни и оригинални. И така съставя същинска енциклопедия на историческите корени, настоящето и бъдното на съвременния свят във всичките му измерения – политическо, идеологическо, социално, технологично, медийно, конспиративно, митотворческо, културно, духовно, верско, екзистенциално… Лебедова песен, достойна за един ерудит, философ, прозорлив мислител и завладяващ разказвач на истории с находчив ум и неизчерпаемо чувство за хумор.

Неслучайно заглавието е Pape Satan Aleppe. Мнозина тълкуватели са се опитвали да разгадаят мистериозния смисъл на възклицанието на Плутос от Седма песен на Дантевия „Ад“, но никой не е успял докрай. Какъв по-подходящ надслов за хрониките на днешното течно общество, менливо, неустойчиво, нерядко необяснимо и объркано, лутащо се в търсене на своята идентичност.

Тази книга е плод на търпелив изследователски труд, чието начало бе поставено през седемдесетте години, когато подготвях докторската си дисертация във Висшия институт по социални науки на тема Българското възраждане и Западът. Това бе първата ми среща с Александър Екзарх, моя колкото далечен, толкова и митологизиран прапрадядо. Оттогава насам единствената ми амбиция бе да развенчая този мит и да разбера по-добре какво е направил и с какво е допринесъл за изграждането на своята собствена страна и защо именно той е представител на една оригинална тенденция в Българското възраждане.

В същото време тази книга няма претенцията да преосмисля онова, което за удобство е прието да се нарича Българско възраждане. Но как да разкажеш един такъв живот, без да повдигнеш някои въпроси? Може ли да се използва терминът Българско възраждане, без да се поеме рискът да се утвърди оригиналният възглед, че след продължителен период на мълчание българите се появяват отново такива, каквито са били? Трябва ли да предпочетем думата пробуждане, чийто смисъл не е много различен? Трябва ли да обособим това пробуждане в самостоятелен период от българската история и от другите национални истории на региона, дори на цяла Европа, период, който носи своите собствени ценности, така силно специфични, че обезсмислят каквото и да е сравнение?

Тази книга не претендира, че дава всички отговори, нито че дава окончателни отговори. Авторът се надява единствено да постави някои от онези въпроси, които показват, че изграждането на българската идентичност през XIX век е достоен за интерес процес, че той може да бъде опознат чрез сравняването му със ставащото наоколо по същото време.

Пиер Воалри

Защо сервитьорките получават по-големи бакшиши от колегите си мъже? Защо болката не бива да е приятна? Всички ли сме хомосексуални? Дискриминираме ли децата си? И защо навсякъде по света публиката ръкопляска, когато е доволна от видяното? В „Дарвин в супермаркета“ Марк Нелисен с много чувство за хумор ни разказва 36 истории за еволюцията. Следите на Чарлз Дарвин изникват зад всеки ъгъл: в магазина и на улицата, във вестника и в получения имейл. След разказа на Нелисен за впечатляващото наследство на Дарвин никога повече няма да погледнем на човека пред нас на опашката със същите очи…

Първа книга от поредицата съдържа биографични данни, засягащи жизнения път и делото на 125 генерали от Третото българско царство. Акцентът е поставен върху участието им в изграждането на Българската армия и в петте войни, в които България воюва през периода 1878 – 1946 г. Изданието обръща поглед към личностите, поставили основата на Българската армия, към генералите – познати или малко известни, популярни или забравени, служили на България във война и в мир, стояли начело, но и споделяли трудностите с войската си, допускали грешки и обвинявани в грешки, съдени с вина и без вина, арестувани и убивани.