Една от най-разтърсващите книги за Аушвиц!

"Никога няма да забравя тази нощ, първата нощ в лагера, която превърна целия ми живот в една дълга нощ..."

Роден през 1928 г. в град Сигет, Северна Румъния, Ели Визел e едва петнадесет годишен, когато е депортиран заедно с цялото си семейство в Аушвиц, където загиват майка му и по-малката му сестра, а след това – в Буркенау, където губи и баща си.

„Нощта“ е разказ за спомените му, за раздялата и загубата на семейството, лагерите, глада, студа, побоите, мъченията и чувството на срам, че е оцелял, а баща му не е. Книга за чувството на вина на оцелелия, притча за бащата и сина, за жертвоприношението и съмненията в съществуването на Бог, който е позволил да се случи всичко това.

Носител на „Нобелова награда за мир 1986“.

„Автографът“ е сравнително късно заявило за себе си явление в битието на българската художествена литература, в практиката на нейните автори и читатели…

През последните десетилетия на XIX-ти и първите на XX-ти век автографът намира широко присъствие и под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи фотографии – явление, почти изцяло отпаднало в наше време. В писателските среди и общувания с читателите то обаче добива най-отчетлив, институционално лигитимиращ го характер и в наше време се радва на отвоюван статут и популярност, на завидни количествени показатели.

В завършения си вид книгата „Автографът в литературния живот и духовно-творческото общуване“ се превърна в своеобразен подстъп към онагледяване на пътя, който изминава автографът в българската литература от XIX век до наши дни.

В този смисъл пред читателя е книга с характера на своеобразна „антология“ – в изложението се вписват прояви с дарствени текстове от Възраждането (около 80-85 на брой), от следосвобожденско време (над 50 на брой), над 700 – свързани с литературния живот от втората половина на XX-ти и началото XXI в. Намират място и кратки статии, посветени на отделни автографи сред тях (от Хр. Ботев, от Сава Доброплодни и Васил Ст. Берон, от д-р Кръстев…); както и „извадки“ от онова, което са оставили отделни писатели…

През времето на шестгодишното си заточение на остров Света Елена, от Ватерло смъртта си през 1821 г., Наполеон диктувал на генералите, придружили го в неговото изгнаничество, своите мемоари, бележки, писма и военни коментари. Впоследствие той ги редактирал собственоръчно.

Наполеон използвал годините на своето пленничество, за да обясни писмена форма мотивите, убежденията и съмненията, определяли неговите действия; да анализира своята стратегия, трансформирала Френската революция в Първата империя, както и тактиката с която той превръща своята Велика Армия в инструмент за завладяването на Европа. Той описва своето достойнство, но бедняшко детство на Корсика, започнало през 1769 г. в Аячо. Отбелязва постъпването си на 10-годишна възраст в Бриенското военно училище и разказва за своя младежки ентусиазъм към Революцията, помрачен от Терора, на който става свидетел.

Произведен в бригаден генерал на 24 години, след падането на Робеспиер Наполеон е арестуван и затворен, впоследствие освободен благодарение на добрите връзки на семейството. Низвергнат и с мизерни доходи, той планира да предложи военните си услуги на султана в Турция, когато роялистите в Париж обсаждат Конвента. Намесата на Наполеон ликвидира бунта, след което той е възнаграден с поста главнокомандващ на Вътрешната армия. Това събитие отваря пътя на кариерата му на пълководец и на неговия възход към властта.

Съставителят на настоящата книга Съмърсет де Шер е включил най-интересното от трите тома материали, диктувани от Наполеон на Света Елена, както и от неговите четиритомни „Мемоари“, издадени през 1823 г.

В интерес на достоверността разказът се води в първо лице, вместо, както е в оригиналния текст, в трето. Резултатът е завладяващо повествование, описващо живота на Наполеон с негови думи, от детството му на Корсика до поражението при Ватерло през 1815 г. Тук могат да се прочетат лични и интимни подробности, като проблемите с братята и развода с Жозефин, примесени със сведения за въстанието на Тусен – Лувертюр или отстъплението от Москва. Близо 100 подбрани репродукции превръщат книгата в детайлна и богато илюстрирана автобиография на един от най-знаменитите персонажи на световната история.

Съмърсет де Шер (1911-1995) е известен писател и експерт, автор и трудове за Наполеон и Цезар, редактирал Наполеоновите мемоари за изданието от 1945 г. и „Коментарите“ на Юлий Цезар през 1951 г. Първата му авторска книга „Неизбежна буря“ излиза през 1930 г., докато той е още студент в Оксфорд. „Наполеон за Наполеон“ отбелязва неговата 60-годишна литературна дейност.

Наследството от високоразвитата древноевропейска култура.

"Светлината на ранните цивилизации изгрява от изток и озарява Европа. Европейското варварство напуска своята накултивирана тъма и пристъпва към светлината, приема благословията на цивилизацията... С новия набор от познания тя успява да роди собствена цивилизация, тази на древните гърци, която от своя страна просветлява другите народи. Но нима това е приказка?"
Харалд Харман

Роденият пред 1946 г. Харалд Харман е германски лингвист и културолог. От 2003 г. е вицепрезидент на Института по археомитология (със седалище в Себастопол, Калифорния) и директор на неговия европейски клон със седалище във Финландия. Автор е на повече от 50 книги, много от тях преведени на над десет езика. Той е носител на редица награди, в това число „Prix logos“ (Франция, 1999 г.), „Premio Jean Monnet“ (Италия, 1999 г.) и „Plato Award“ (Великобритания, 2006 г.). Понастоящем се занимава с проучвания в областта на археомитологията, историята на културата, изследванията на Античността и контактната лингвистика.

„Приют за щастливи“ – любов, лудост, дворцови балове и надигащият се в Европа фашизъм.

Романът е трета част – след „Войната свърши в четвъртък“ и „Не умирай вместо мен“ – от четирилогията на Неда Антонова „Памет“ – една романтично-героична биография на българския народ от Възраждането до 30-те години на ХХ век.

Годината е 1923-та. Плевен. Лятото на терора след потушеното Юнско въстание.
Те са двама: майка и син Рогозанови.
Ясен е студент правист, загубил разсъдъка си по време на инквизициите в мазето на плевенската казарма.
Сияна – красива и богата дама, залутана в лабиринта на въображаемата и реалната си любов – е поразена от своя трагичен майчински жребий.
И двамата търсят спасение извън България – в психиатричната клиника на д-р Мун край Женева – един истински приют за щастливи, побрал богати несретници от целия континент.
Но спасението и на двамата се оказва отново в България. Защото убежището на душите ни е не място, а време – времето, в което сме осъдени да живеем.
На пръв поглед романът има щастлив край. Щастлив ли?

Кои са те – хората, които са вълнували и покорявали умовете и сърцата на милиони привърженици на великата игра по цял свят? В какво се крие силата на култовите футболисти, какви са техните слабости? Вроденият им талант достатъчен ли е бил за постигането на завидните им успехи? 30 съдби – в нещо сходни, в друго – съвършено различни, понякога напълно благополучни, друг път – трагични, безмилостно пречупени от обстоятелствата.
30 разказа за велики триумфи и трагични поражения, за най-вълнуващите и интригуващи събития на футболния свят, разгледани през призмата на личностите на най-големите футболисти на ХХ век. Диди, Гаринча, Пеле, Боби Мур, Еузебио, Уго Санчес, Зинедин Зидан, Луиш Фиго – мнозина от тях са добре известни на почитателите на футбола, но въпреки това читателите ще намерят немалко нови, неочаквани и интересни неща в книгата, която ви предлагаме.

Книгата разкрива как българските средновековни владетели са използвали брачната институция, за да създават договорени роднински връзки със съседни владетели и така да търсят решение на политически проблеми.
Осветлени са принципите на брачната дипломация като метод в дипломацията изобщо и най-вече неговото основаване на теологично-патримониалното схващане за властта на монарха през средновековната епоха, когато междудържавните отношения се препокриват с междуличностните. Разгледан е въпросът за значението на християнската религия, която допълнително придава дълбок морален смисъл на брачната дипломатическа практика. Мотивирана е значимостта на темата, която досега е проучвана в множество изследвания, но се нуждае от още по-изчерпателно и многостранно изследване на всички възможни въпроси, които тя поставя. С монографичния труд се цели да се включат всички осъществени и планирани бракове през целия период на средновековна България с цел решаване на външнополитически проблеми като се започне с предисторията, т.е причините за пристъпване към династически брак, и се продължи с протичане на преговорите, реализиране или не на
проектите за тези съюзи и последиците от конкретните бракове. Проследяването на
брачната дипломация е осъществено въз основа на географския принцип.

Българските майстори дюлгери са наследници на хилядолетни строителни традиции. В повечето случаи техните имена остават неизвестни. Едва от времето на Възраждането, благодарение на паметни надписи, договори и кондики, са съхранени част от имената на хората, чиито творения ни удивляват и днес.

Едва ли някога ще узнаем как са се казвали първите строители на Боянската църква, но със сигурност направеното от тях е преодоляло напорите на времето, и десет века по-късно продължава да ни възхищава с елегантността и устойчивостта на градежа си.

Как обаче майсторите са успели да постигнат това? Какви знания се крият в градежите и как дюлгерите са си ги предавали от поколение на поколение? За какво са служели тайните дюлгерски говори? Какви са ритуалите и сакралните жертви нужни, за да е здрав градежът?

Тази книга търси отговор на тези и на още много въпроси, свързани с тайните на строителството и строителните общности по българските земи. Дали тайният код на майсторите дюлгери някога ще бъде разкрит, едва ли някой може да каже. Но със сигурност това, което можем да направим, е да пазим техните творения и да тачим паметта им.

„Градежът“ на Мина Кръстева е хубава книга, която привлича вниманието ни с личността, за която авторката си е поставила задача да ни разкаже. И е нейна заслуга, че спирайки вниманието си върху Уста Колю Фичето, тя съумява да ни представи времето, когато се възражда българският дух. Когато се събужда и избуява творческия дух на българина, за да се слее с друг един извечен устрем – към свобода! Тези две неща авторката е успоредила в книгата и ни убеждава чрез словото си във възрожденското единение на българите. Всичко това – чрез разказа за пътя, извървян от Уста Кольо, чиито огромен талант, трудолюбие и познание го издигат като един от най-големите и уважавани строители на онова време.

Разбира се, наред със живописното и достоверно представяне на творческия път на героя си, авторката внимателно и деликатно е съумяла да ни въведе и в неговия интимен свят, изпълнен и с горчивини, и с човешки драми и трагедии. Успява да ни развълнува и с разказа си да ни убеди във връзката на всеки духовен талант с неизбежния му дял в постигане на по-висша свобода – национална.

Мина Кръстева не крие преклонението си пред Уста Колю Фичето. Описанието ѝ е емоционално и това си преклонение и вълнение тя съумява да предаде на читателя. „Градежът“ е хубава книга, деликатно заредена с топъл патриотизъм и крехка носталгия по далечното време на Уста Колю Фичето.“
Ваньо Вълчев – редактор

Настоящата книга предлага цялостно изследване върху историята на жената в Българското средновековие. В първа глава се обръща внимание на проблеми, свързани с религиозните, моралните, обществено-политическите и естетическите възгледи, представи и идеи за жената, съществували през езическия и християнския период в средновековното българско общество. Втора глава разглежда правното положение на жената в средновековна България, като е направен подробен анализ на сведенията за правата и задълженията на жените, за тяхната правна защита и пр. В последната трета глава се прави опит да се разкрие реалното присъствие на жените в икономическия, религиозния и политическия живот на средновековната българска държава. Съпоставяйки представа и действителност (така, както са отразени в изворите), изследването дава възможно най-завършена картина на положението на жената в средновековна България.