Кой казва, че не можеш да избягаш от проблемите си?

Ти си провален писател на прага на петдесетте. Поканен си на сватба, на която по никакъв начин не можеш да отидеш. На бюрото ти има купчина покани за абсурдни литературни събития из целия свят.

Как ще се измъкнеш от ситуацията?

Ще приемеш всички предложения.

Какво би могло да се обърка? Артър Лес почти ще се влюби в Париж, почти ще умре в Берлин, едва ще успее да избяга от пясъчна буря в Сахара, случайно ще постъпи в християнски ритрийт център в Южна Индия, на пустинен остров в Арабско море ще се озове лице в лице с последния човек, когото би искал да срещне на този свят, а в Япония ще му се наложи да яде много, много боб, див пелин и морска лястовица. По някое време сред тези пътувания ще стане на петдесет години.

И сред всичко това, някъде там, е първата му любов. А ето я и последната.

Защото въпреки всички тези злополуки, погрешни стъпки, недоразумения и провали, „Прекрасният живот на Артър Лес“ е най-вече любовна история.

Искряща сатира на пътуващия по света американец, пътешествие във времето и в човешките сърца, горчиво-сладка романтика на изгубените възможности.

След големия успех на „Каузата на децата“ Франсоаз Долто пише „Каузата на юношите“ (1988), където продължава анализа си на съзряването на човешкото същество, като го пренася във времето на юношеството. През този труден, понякога мъчителен период от живота, когато се изгражда личността, когато юношата се търси, лута се, експериментира, родителите, учителите и обществото като цяло имат огромната отговорност да го подкрепят, да му помогнат да премине по-безболезнено към зрялата възраст. Със свойствената си чувствителност Долто се спира на проблемите на младите хора, като отново призовава към зачитане на личността и свободата им, към доверие в силите и възможностите им – и към законодателни мерки, които да разширят правата им. „Каузата на юношите“, фундаментален труд, който голямата психоаналитичка завършва малко преди смъртта си, поставя финалния щрих на един живот, отдаден на науката и човека.

„Действаме, играем, мислим” е последната книга на проф. Окутюрие. В нея са залегнали фундаменталните виждания на автора за това, че сензомоторното удоволствие, движението и играта допринасят за добиване на увереност по отношение на безпокойствата и дискомфорта на детето, успокояват вътрешните страхове, подобряват развитието на символичната функция, благоприятстват развитието на умствената репрезентация и помагат за по-добро разбиране на емоциите. Тя предлага задълбочено обяснение на детската психика от раждането и механизми за подкрепа на детето чрез телесното и двигателното.

„Бернар Окутюрие е основател на уникален психомоторен подход към детското развитие и терапия. Работата му се фокусира върху самочувствието на детето и се основава на ранното взаимодействие между майка и бебе. Вдъхновяващата психомоторна работа на Окутюрие има потенциала да отвори нови врати в човешките взаимоотношения и терапия.„
Проф. Амара Екерт, психомоторен и телесен психотерапевт, специалист по пре- и перинатална психология и травма, Германия

„Методът на Окутюрие се основава на хуманистичното убеждение, че всеки човек трябва да се разглежда като уникален индивид. Той е проектиран като развитийно пътешествие, което улеснява прехода от удоволствието да се действа към удоволствието да се мисли.”
Мишел Кочелеф-Хофман, преподавател от школата на Окутюрие, съосновател на Институт по психомоторно образование на Южна Африка (PEISA)

Хората са различни. Някои от нас просто са по-различни от други…“

Виан Роше живее в Ланскене су Тан. Това някога толкова враждебно място вече се е превърнало в неин дом. Тя държи магазинчето за шоколад на площада заедно със своето „специално“ дете Розет, дружи с речните хора и вече е част от местната общност. Дори отец Рейно е станал неин приятел. Когато старият цветар Нарсис умира и оставя част от имота си на Розет и писмена изповед, адресирана до Рейно, в живота на спокойното село отново настава безпорядък. Пристигането на роднините на Нарсис, отпътуването на стар приятел и появата на загадъчен нов магазин на мястото на цветарницата отсреща – магазин, който странно напомня на магазинчето за шоколад и притежава своя собствена притегателна сила – сякаш предвещават някаква промяна: сблъсък, сътресение, а може би дори и убийство…

Има исторически събития, за които вече е писано, но винаги може да се добави нещо непознато и вълнуващо. Такива са големите битки в историята, а когато темата е най-големите битки в над 1300-годишната история на България, то това е апотеоз на безпримерната храброст и безкористното родолюбие на българските воини (от Аспаруховата конница до авиаторите в орляците на Въздушни войски) – винаги по-малобройни от противника, но винаги с победоносен дух в битките за отстояване свободата и независимостта на България.
Включвайки най-новите разкрития на историческата наука, особено за събитията от ХХ век, които до неотдавна бяха обект на идеологическа манипулация, книгата е вълнуващо четиво за всички категории читатели.

В края на 18. век обикновеният селянин Джон Уорлоу е затворен в подземието на скучаещия аристократ самотник Хърбърт Поуис.
Участието му в експеримента за целите на науката е напълно доброволно.
Уорлоу разполага с всичко необходимо, но в условията на социална изолация се оказва трудно да оцелееш.
Дори да си добре нахранен и да имаш достъп до цялото културно наследство на човечеството, цената на самотата е непоносимо висока.
А когато се намесват мъжкото его и първичните страсти, животът и на затворника, и на похитителя ще бъде необратимо разрушен.

Книгата на Аликс Нейтън се движи по границата между саркастичното и трагичното, не се свени да се разрови и в низините на оскотяването.
Читателят непрекъснато ще се чуди дали да прихне, да се разплаче, или да запищи от ужас.
Изключително четиво за почитателите на английския мрачен хумор и чудесно предупреждение насред сполетялата ни пандемия.

Роден под името Фарух Булсара на остров Занзибар, Фреди Меркюри печели световна слава като фронтмен на една от най-известните британски рок банди на всички времена. В биографията, превърнала се в бестселър, авторката Лора Джаксън разкрива истината за култовия ексцентрик и показва същността на Фреди Меркюри.
Включени са ексклузивни интервюта с някои от най-близките приятели на певеца чак до трагичната му смърт, с първите членове на бандата „Куийн”, които допринасят за биографията на една от най-великите легенди в света на рока.

„Забележителна биография… великолепен разказ за един творчески гений.”
Дейли Мейл

„Докосва всички страни на показния и скандален свят на рокендрола… великолепно четиво.”
Тайм Аут

Фреди Меркюри и „Куийн” създават музика, която олицетворява най-добрите тенденции на 70-те години на ХХ в. – чувствителността, хедонизма, желанието за просперитет, бъдещите копнежи.
Фреди Меркюри внася в света на рок музиката вдъхновение и възхищение, цвят и живот, едно несравнимо приключение, с което докосва всеки слушател. Фреди е автор на една от най-великите песни на „Куийн”, стояла девет седмици на първо място в класациите – „Bohemian Rhapsody”. С неповторимата си артистичност, бляскава визия и талант Фреди Меркюри се превръща в един от символите на миналия век. Още като студент казва: „Няма да бъда просто звезда, ще се превърна в легенда.”
„Разликата между Фреди и всички останали рок звезди е, че той раздаваше докрай гласа си”, казва испанското сопрано Монсерат Кабайе. От необичайния, но магически творчески съюз между двамата се ражда „Барселона”, химн на Олимпийските игри през 1992 г.
„Куийн” и Фреди Меркюри вдигат толкова високо летвата в света на рок музиката, че малцина успяват да я прескочат.

Всичко, което е нужно да знаете за публичната продан чрез частен съдебен изпълнител.

Публичната продан се оформи като най-значимия и ефективен изпълнителен способ, чрез който съдебните изпълнители реализират имуществени активи на длъжниците. Особено широката си популярност този способ придоби след приемането на Закона за частните съдебни изпълнители, а с течение на времето, поради изключително големия брой публични продани извършени след финансовата криза, както и поради немалкото промени в процесуалния закон, в практиката се формираха множество въпроси и казуси, чиито разрешаване и до днес е проблематично. Книгата съдържа детайлно изследване на всички действия от подготовката до реализирането на публичната продан, както и коментар на редица специфични казуси, които не са намерили своето разрешение в доктрината и съдебната практика.

Димитър Иванов е доктор по гражданско и семейно право от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Правен консултант с дългогодишна практика в областта на облигационното, търговското право и принудителното изпълнение по реда на ГПК, ДОПК, ЗОЗ и ТЗ.

Последният дуел

През 1386 г., няколко дни след Коледа, огромна тълпа се събира в парижки манастир, за да наблюдава как двама мъже се бият до смърт – те трябва да докажат чия кауза е справедлива в очите на Бог.

Тази драматична история, в която главните замесени лица са рицар, оръженосец и дама, е базирана върху реални събития, случили се по време на унищожителната Стогодишна война. В мрачната и неприветлива епоха вражески войски плячкосват френските земи, лудост в обзела френския съд, схизма разделя Църквата, мюсюлмански армии застрашават християнството, а бунтове, предателства и чума излагат животите на всички на произвола на съдбата.

В центъра на историята е Жан дьо Каруж, нормански рицар, завърнал се от битка в Шотландия, който научава, че съпругата му Маргьорит обвинява оръженосеца Жак Льо Гри, стар приятел на съпруга ? и негов колега придворен, че я е изнасилил. Дьо Каруж завежда жалба пред още ненавършилия пълнолетие крал Шарл VI. Льо Гри обаче твърди, че е невинен, а тълпата започва да се съмнява в думите на вече бременната Маргьорит. Съдът, озовал се в задънена улица, постановява съдебен дуел, но съгласно тогавашните закони, ако рицарят загуби от оръженосеца, съпругата му ще бъде осъдена на смърт за лъжовно обвинение. Предстои свирепа битка, при която всеки от участниците в конфликта ще се изправи пред потенциално фатален край…

Макар да е нехудожествено произведение, „Последният дуел“ е изследване, базирано върху удивителен и добре документиран скандал – текстът е разгърнат и описан като напрегнат роман и не е случайно, че режисьорът Ридли Скот реши да превърна творбата на Ерик Джагър в амбициозна холивудска продукция с Мат Деймън, Бен Афлек и Адам Драйвър.

Комедия, разсмиваща до плач!

Страстта на Костас Папуляс е театърът – и когато внезапно се оказва свободен от брачните окови и с прилично наследство, той решава да преследва мечтата си: да създаде театър. Но в Гърция театри под път и над път, затова тръгва да търси реализация на амбицията си в друга балканска държава. Костас напуска родната Елада, за да скита в чужбина като един нов Одисей.

Поклонникът на Мелпомена първо се отправя към Скопие, там удря на камък, но се сдобива с приятел – амбициозен македонски драматург. Съдбата го отвежда в София, където наивният грък и особено парите му са посрещнати с възторг и ненавист. Следва трагикомична бъркотия, в която са намесени най-страстната българска актриса, ревнив директор на държавен театър, шмекер сърбин („специалист” по еврофондове), проектоминистър на културата, най-сексапилната секретарка на света и други колоритни образи.

Костас има своята мечта. Но не знае каква цена има тя.