„Лято на езерата“ е дългоочакваната първа среща на българския читател с творчеството на Маргарет Фулър. Останала в световната история като една от най-значимите женски фигури, тя създава този свой текст през 1843 г., което го прави първото художествено претворяване на американския – все още див – Запад. Книгата й е пътепис – Фулър разказва за обиколката си на Големите езера: пеш, с кон, карета или с параход. Но е и природопис, силно ангажиран с природата и надигащ ярък глас в нейна защита. Преди всичко обаче „Лято на езерата“ е духовна автобиография на американската авторка. С жив и образен език, под формата на дневникови записки, тя пише за това, което е докоснало духа и душата й, за красотата на света, вече съответстваща на красотата на духа.

Сара Маргарет Фулър Осоли (1810–1850) е писателка, литературна критичка и философка, част от американския трансцендентализъм. Със своята ерудиция и бляскава интелигентност тя се откроява в новоанглийските културни среди от 40-те години на XIX в. и като познавачка на европейската литература в Америка. Описвана е като „гражданка на света“, изпреварила времето си с активната си борба за женските права.

„Чувал съм, че още от малка започнала да мисли, че превъзхожда интелектуално околните. Години живяла с тази идея, додето накрая повярвала, че не е дете на родителите си, а европейска принцеса, поверена на грижите им.“ – Ралф Уолдо Емерсън

Творчеството на американския писател Томас Улф е една вселена. Първият му роман, озаглавен „Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот“ е писан през 1929 г. и се смята за силно автобиографичен американски билдунгс роман. Книга за жаждата за по-възвишен интелектуален живот. ПОГЛЕДНИ КЪМ ДОМА, АНГЕЛЕ: История на погребания живот въздейства като мощен резонанс на поколения читатели, в това число и на някои от най-значимите съвременни световни автори.

Томас Улф (1900-1938) отдавна е признат за едно от най-големите имена в американската литература на ХХ век, редом с Фокнър, Хемингуей, Дос Пасос и Скот Фицджералд – наричат ги „голямата петорка”. Дори сред тях, Томас Улф се откроява с мащабността и дързостта на творческите си амбиции, с езиковата си и интелектуална мощ. Не напразно Фокнър го е провъзгласил за „най-яркият талант на нашето поколение”, а критиците го наричат „Ниагарският водопад на американската литература”. След публикуването на първия му роман „Погледни към дома, ангеле” през 1929 г. Улф става световноизвестен. „Ангелът” и до днес е смятан е смятан от критици и читатели за най-значимото му произведение.

ПОГЛЕДНИ КЪМ ДОМА, АНГЕЛЕ: История на погребания живот Америка от началото на ХХ век. Улф пресъздава живота на едно семейство в малко градче на американския Юг – семейство Гант, което много прилича на семейството на автора, а Юджийн Гант в значителна степен представлява литературен автопортрет на самия Томас Улф. Семейна приказка, в която главния герой е най-малкият син в многочислена фамилия от шотландско-ирландски произход. Децата, четири момчета и две момичета, изграждат характерите си и се борят за индивидуалност в обстановка, създадена от сливането на „два мощни егоизма” – на бащата и на майката. Градчето Олтамонт в Южна Каролина – летен курорт, местност и климат с лечебен ефект за туберкулозни, е тясно за малкия Юджийн, надарен с голям ум и любознателност. Той става „ученият” в семейството и е обект едновременно на завист и обожание от страна на братята и сестрите си – единствен, успял да се измъкне от убийствената посредственост на инертния провинциален живот.

Улф умира само на 37 години от мозъчна туберкулоза. Приживе е успял да издаде две книги: „Погледни към дома, ангеле”/ Look Homeward, Angel (1929) (първо издание на български език през 1995 г.) и „За времето и реката”/ Of Time and the River (1935). От дебелите ръкописи, останали след смъртта му, са били извлечени още два сравнително завършени романа: „Паяжината и скалата” (издаден на български език през 1985 г.) и „Няма да се върнеш у дома”. Ще намерите доста материали и за прочутия му редактор и издател от „Скрибнърс” – Максуел Пъркинс, който е допринесъл изключително много за издаването на Хемингуей, Скот Фицджералд и Колдуел – автори, също като Улф, отхвърлени напълно по онова време от нюйоркските издателства. А филма „Геният”, станал популярен в България от 2016 г. насам, пресъздава сложните взаимоотношения между писателя Томас Улф и неговия не по-малко прочут редактор Максуел Пъркинс, официално обявен за най-добрия редактор на ХХ век.

Диалогът „Парменид“ е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото – всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към „Парменид“ (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че онзи, който не е разбрал Платоновия „Парменид“, не може да смята, че е изучил гръцката философия. Впрочем диалогът поставя множество проблеми пред изследователите. Ако днес вече никой не се съмнява в автентичността му, то по въпроса за датировката на това съчинение мненията са различни. Обикновено то се отнася към средата на 70-те години на IV в.пр.Хр., т.е. към „зрелия“ период на Платоновото философстване.

“Дълг и наслада” е единствената автобиографична книга на Цветан Тодоров, който остави богато духовно наследство, предизвикало световен интерес и към идеите, и към личността му. Тодоров предпочиташе да говори за другите, вместо за себе си. Журналистката Катрин Портвен е успяла да го въвлече в смислен диалог, от който научаваме важни биографични обстоятелства около живота на големия мислител. Нещо повече, убеден в евристичните възможности на диалога, в отговорите си на въпросите на Катрин Портвен Тодоров разкрива съществени страни от една или друга своя книга. В този смисъл Дълг и наслада е уникално свидетелство за мислителя и за човека Цветан Тодоров.

Революционно проучване за това как мястото, където сме израснали, оформя начина, по който мислим, чувстваме и действаме – с нови измерения и перспективи

Базирана на проучвания, проведени в повече от седемдесет страни за период от четиридесет години, “Култури и организации” показва какво разделя хората – когато сътрудничеството е толкова ясно в интерес на всички. С включени основни нови приноси от анализа на Михаил Минков върху данни от Проучване на световните ценности, както и разказ за еволюцията на културите от Херт Ян Хофстеде, това преработено и разширено издание:

• Разкрива “моралните кръгове”, от които са изградени националните общества и неизследваните правила, според които хората мислят, чувстват и действат
• Изследва как националните култури се различават в областите на неравенство, увереност срещу скромност, и толерантност към неопределеността
• Обяснява защо организационните култури се различават от националните култури – и как те могат да бъдат управлявани
• Анализира стереотипите, разликите в езика, културните корени на икономическата криза от 2008 г., и други междукултурни динамики

В книгата “Луди на дивана” са представени общо 36 от най-интересните клинични случаи от практиката на пет знаменити класици на психоанализата от кръга на нейния създател Зигмунд Фройд.

Те представляват казуси със съответните клинични и терапевтични проблеми при лечението на различни психични отклонения и страдания при пациенти в различни ситуации, които казуси са решени по собствен оригинален начин от всеки един от петте психоаналитици.

Показват добре класическата психоаналитична психотерапия с прилагане на основните психоаналитични идеи, методи и техники на фройдизма.

Книгата е предназначена за широка читателска публика, интересуваща се от психопатология и от практиката на психоанализата.

Владимир Сис е чешки журналист и един от най-страстните защитници на българската национална кауза. Прекарва Балканската война като кореспондент на вестник „Народни листи“ и често пише своите статии на фронта, на метри от бойните действия.

Началото на Междусъюзническата война го заварва в София. Сис е свидетел на терора, който мирното население търпи от бившите ни съюзници, и на леещата се в европейската преса антибългарска пропаганда, подхранвана от Белград и Атина.

Чешкият журналист си поставя за цел да се противопостави на несправедливостта и да разкаже истината за войната. На фалшивите статии той отговаря с факти, документи, интервюта с очевидци. Стилът му е лек и лаконичен, но зад стегнатите думи прозира огорчението на един страдащ за своята втора родина човек.

Владимир Сис посвещава „Критичните дни на България“ на българския народ, а това е едва второто издание на книгата, до което може да се докосне родния читател.

Занимателно пътешествие през пейзажи, звуци, чудатости и мъдрости, които предлага Япония.

Книгата “Изкуството да живеем по японски” e пътешествие през Страната на изгряващото слънце, за да покаже колко много неща бихме могли да правим по-добре, като японците. Това необикновено пътуване ще ви отведе в градове, огрени от неонови светлини, както и на брулени от ветровете острови, ще ви разкаже за стародавни традиции и за последните проявления на модерността, ще ви срещне с уникалността на японската култура. Потопете се в атмосферата на тези срещи, за да преживеете удоволствието от живота по японски, и да отнесете със себе си част от мъдростта на тази страна заедно с чудесните впечатления от видяното.

“Дълг и наслада” е единствената автобиографична книга на Цветан Тодоров, който остави богато духовно наследство, предизвикало световен интерес и към идеите, и към личността му. Тодоров предпочиташе да говори за другите, вместо за себе си. Журналистката Катрин Портвен е успяла да го въвлече в смислен диалог, от който научаваме важни биографични обстоятелства около живота на големия мислител. Нещо повече, убеден в евристичните възможности на диалога, в отговорите си на въпросите на Катрин Портвен Тодоров разкрива съществени страни от една или друга своя книга. В този смисъл Дълг и наслада е уникално свидетелство за мислителя и за човека Цветан Тодоров.

Преди 16 години Сузана Кларк пише „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“, култова епопея, достигнала тираж от 4 милиона бройки и призната за литературен шедьовър.
Най-после дочакахме и втория роман на Сузана Кларк, определян от „Дейли Телеграф“ като книга от първостепенна важност в света на литературата.

Пиранези живее в странен свят, който всъщност е безкраен паладиански дворец със зали, украсени с причудливи статуи, с безкрайни коридори и вестибюли, с горни етажи, където са се заселили облаците, и с долни, в които се плиска океанът.
Ден след ден той описва чудесата му, във вторник и четвъртък се среща със своя приятел Другия, понякога разговаря с птиците или отдава почит на Покойниците. Но най-често е сам.
Изведнъж по вратите започват да се появяват странни знаци с тебешир. В Дома се е появил нов човек. Но кой е той? И какво носи, дали разруха и безумие, както твърди Другия?
Пиранези трябва да издири отдавна изчезнали текстове, да разбули тайни, да съживи болезнени спомени. Изведнъж светът, който му се е струвало, че познава, става опасен и страшен.

Но красотата на Дома е неизмерима, добротата му – безпределна.