Писма на Винсент ван Гог до брат му Тео в елегантно издание за ценители

„В живота на художника може би смъртта не е най-трудното“ – доверява Винсент ван Гог (1853 – 1890) в писмо до по-малкия си брат Тео две години преди загадъчната си гибел.

Непризнатият приживе художник, когото днес приемаме за гений, пише повече от 800 писма, като над 650 от тях са адресирани до Тео – докрай негов основен довереник и благодетел.
Ново издание на български език на епистоларното наследство от Ван Гог

В изповедите до брат си Винсент споделя за своите дни в Лондон, Париж, Амстердам, Хага, Арл и други. Но писмата му са много повече от разказ за живота му. Неговитe слова разкриват противоречивата му природа, нестихващата творческа енергия и буреносния му темперамент.

Писмата на Винсент ван Гог до брат му Тео са солиден монумент на размаха, до който може да стигне човешкото стремление в желанието си за
себедоказване.

Всяко нещо идва с определена цел в точното време.

Древна тайна…

Антон Велинов от години се опитва да докаже съществуването на древно племе, населявало земите на Странджа. Съдбата го среща с красивата и амбициозна Дарина Стоева, която е убедена, че именно в мистичните земи ще открие тайната омайваща билка на тракийските жени.

Опияняваща страст…

Божидар Стоев е наследил страстта към траките и виното от баща си и успешно я прилага в бизнеса си, като създава нектара на боговете по начина, по който са го правили дедите ни. Михаела Герасимова е жена, изтъкана от страсти и желаеща с цялото си същество да успее.

Сред приказно красивата природа на Странджа ще се разкрият дълбоко пазени тайни – древни и съвременни, една жена ще намери сили в себе си да започне отначало, една любов ще разцъфне и едно предателство почти ще успее да разгроми едно семейство.

„Божествен аромат“ се чете на един дъх и доставя удоволствие с динамичната интрига и нейната изненадваща развръзка, но и с новите знания за древните ни предци – траките, които ни обогатяват без излишна академичност. – Проф. Диана Гергова, археолог

Роман, който вълнува и разкрива културното и природното богатство на древните земи, на които живеем. – Невена Праматарова, журналист

От немалкото книги за аутизма от представители на научната общност или родители, разказващи личната си история с надеждата да помогнат на другите, надали ще попаднете на онази, написана точно за вас. Когато диагностицират детето й с аутизъм, журналистката Джеси Хюитсън тръгва по нелекия път на отричането и приемането. И на трескавото търсене на верните отговори на безбройните въпроси, на които трябва да намери отговор един родител на дете с аутизъм, без да вдигне безпомощно ръце и да падне в плен на отчаянието, а да намери път към непонятния за него свят на детето си. Това, което отличава „Аутизмът. Как да отгледаме щастливо аутистично дете“ от останалите книги, е надеждата. Вярата, родила се от личния опит, че промяната е възможна и че е само във вашите ръце. Тук се говори за „различия“, а не за „дефицити“. Разказите на пораснали аутисти с успешна житейска и професионална реализация, споделящи откровено за начина си на живот, за да се „впишат“ и да отговорят на „правилата“, ще променят коренно представата ви за „проблемно поведение“. А Джеси ще ви убеди, че аутизмът не е трагедия и че адаптацията и приемането не означават примирение, а начин да се доближите до света на детето си, да се поставите в неговите обувки и да се опитате да го разберете. Книгата предлага съкровеното ежедневие на една всеотдайна майка с опита и прозренията й в процеса на учене как да разбере и да се справи с предизвикателството аутизъм, за да отгледа щастливо дете.
Книгата съчетава опита на една майка на аутист с идеите на аутистични възрастни и други родители включително писателя Дейвид Мичъл, както и със съветите на специалисти и учени в сферата на аутизма като проф. Саймън Барън-Коен. Аутизмът разглежда състоянието като разлика – не като разстройство, и обръща внимание на редица важни теми:

• Какво да правите, ако смятате, че детето ви е аутист
• Как да разбирате и подкрепяте детето си в училище и у дома
• Психичното здраве и аутизмът
• Разликите между аутистичните момчета и момичета

Витамините са много важни вещества, нужни за здравето ни и за правилното и пълноценно функциониране на нашия организъм. Те участват в обмяната на веществата, в поддържането на имунитета, помагат да се нормализират всички процеси в организма, заздравяват костите и обновяват кожните клетки, подобряват умствената дейност, забавят процесите на стареене.
Книгата ще ни помогне да открием дали има дефицит от витамини и как самостоятелно да го отстраним. Ще даде отговор и на въпросите как и в какви количества да ги употребяваме, за да сме здрави, защо не бива да злоупотребяваме с тях, какви са симптомите на дефицит и предозиране, какви последици – болести и състояния, предизвикват те, кои са безопасните количества за всяка възраст, в кои храни можем да ги открием.

Антон Оруш е колекционер и изследовател на българската техника. Поддържа най-голямата колекция в тази област (над 400 апарата) и е създател на Sandacite.BG – сайт за история на българската техника. Работи в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“.

Погледни Вселената! Звездите си имат своя ред, дърветата растат нагоре, а водите си текат.
Бъди като тях! Какво е Вселената? А кой съм аз? 

Във „Философиите на Азия“ Алън Уотс ни разкрива един непознат за нас, западните читатели, поглед към света, в който живеем, и нашата роля в него. 

Приканени сме да изоставим своите представи за всичко заобикалящо ни, да се отърсим от илюзията, която наричаме реалност, и да осъ­­знаем: Вселената – това сме ние. Докато все още живееш с убеждението, че трябва да станеш нещо повече от това, което си, ти ще бъдеш откъснат от реалността, Вселената, Бога или както там го наричаш. 

Тук ще откриете каква е фундаменталната разлика между западните религии и източните учения, защо хиндуизмът разглежда Вселената като Бога актьор, който играе всички роли в своята собствена пиеса, и защо според даоизма светът е организъм, който просто се случва от само себе си.

Защо в този все по-стремглаво променящ се свят продължаваме да използваме образователна система, измислена преди повече от век? За какво всъщност ни подготвя училището и приложимо ли е в съвременния живот? Защо старият модел не работи и какво трябва да е образованието на бъдещето?

Тези и още много въпроси си задава Салман Кан, когато създава своята „Кан Академия“ – придобила вече международна известност, – която предоставя иновативни и напълно безплатни видео уроци на хора от цял свят. Академията обаче не е обикновен сайт за алтернативно учене – нейната кауза е да даде възможност на всеки човек, независимо от неговата възраст, народност или финансови възможности, да получи най-доброто възможно образование.

Тук ще разберем защо Салман Кан смята, че настоящата образователна система ограничава умовете и потиска креативността на учениците. Защо според него разделянето на различни аспекти от заобикалящия ни свят в отделни „предмети“ е погрешно и защо преподаването в рамките на часове и лекции убива любознателността и желанието на учениците за знания. Книгата ще даде ценни съвети и техники на учителите как да върнат интереса на своите ученици към ученето и как самите те да се превърнат в онези будители и вдъхновители, които са били цветът на нацията от зараждането ?.

Ключовата задача на образованието е да научи децата как да учат. Да ги вдъхнови да искат да учат. Да подхранва любознателността, да насърчава удивлението и да възпитава увереност, така че по-късно те да разполагат със средствата, чрез които да намират отговори на многото въпроси, които все още не знаем как да зададем.

Салман Кан

Играещият човек е живият човек.

По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън.

Лий Страсбърг

Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. „Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът.“ Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното – за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на творчеството в процеса на актьорската игра, той иска да стигне до заключения относно общата природа на творческия процес.

Работното заглавие на Лий Страсбърг за книгата е „Какво представлява играта на актьора: от Станиславски до Метода“. Намерението му е да разшири и да изследва някои от въпросите, които вече е повдигнал в статията от две страници за „Енциклопедия Британика“ на тема „Актьорската игра“. (Статията на Страсбърг всъщност заменя онова, което е написал великият актьор и режисьор Константин Станиславски.)

Еванджелайн Морфос

Поемете на пътешествие в тъмните светове на Южна Америка с великолепно написаният роман от Таня Глухчева

Дълбоко пазени тайни излизат наяве, човешкото лицемерие и дребнавост свалят маските на благоприличието и се разкриват в цялата си грозота, но все пак насред жестокостта и злобата продължават да виреят и благородството и честността.
Отидох в Чили за една седмица, но заради Ковид 19, затвориха границите и се наложи да остана 50 дни

Едно дългоочаквано пътуване до Южна Америка, среща с екзотичната, привличаща, но понякога и малко плашеща култура на Бразилия, Аржентина, Чили, сблъсък с различни нрави и обичаи, различни разбирания и светоглед. И допир до изпълнената с премеждия съдба на едно латиноамериканско семейство.

В крайна сметка физическото пътуване се превръща в основен катализатор на духовно съзряване и проглеждане за житейските истини.

Камдън, Ню Джърси, САЩ, 1980 г. Дванайсетгодишната Мини остава съвсем сама, след като брат й, проблемен тийнейджър, забъркан с местните банди, изчезва безследно, а майка й умира заради мъката и тревогите, които това изчезване ѝ причинява. По стечения на обстоятелствата осиротялото момиче неволно нахлува в живота на съученичката си Лито и напълно преобръща сигурното до този момент съществуване на семейството ѝ. Отварят се пукнатини, които не биха могли лесно да се закърпят: корените им се крият в миналото, в илюзията на американската мечта, в пропуснатите възможности и направените избори. Мини и Лито израстват в един жесток и несправедлив свят и времето, подобно на летящи снежинки, ги мами, изплъзва се и безвъзвратно се изгубва – както и те самите с него.

Гръцката писателка Калия Пападаки създава роман, проследяващ множеството лабиринтообразни пътеки на безкрайното човешко пътуване, в което колкото и да се опитваме да избягаме от миналото и да го обречем на забрава, в крайна сметка то винаги ни настига и определя нашата истинска същност.