Автор: Lumpy

Талантът, духът и енергията на легендата на България Лили Иванова, достойнството и човечността, работохолизма и дисциплината й, точната й преценка за нещата в живота и отношенията между хората, мисията на живота й – музиката и сцената – това бяха посоките на разговора с журналиста Валерия Велева и личния асистент на естрадната прима Николай Недеков, които гостуваха в Шуменската библиотека за представянето на книгата „Лили Иванова. Моят личен дневник”.

Първата книга за легендата на българската естрада излиза през 1975 г., след нея са издадени още няколко, но най-новата – „Лили Иванова. Моят личен дневник”, с автор журналистът Валерия Велева, за първи път представя записаното в личния дневник на певицата – мисли за Бог, България и публиката, записвани от естрадната прима през последните петнадесет години. В 570-те страници на луксозното издание са събрани и част от интервютата й от последното десетилетие; показани са всичките й награди, сред които двата приза „Златен Орфей”, десетки държавни и международни музикални отличия, както и връчените ѝ пагони на полковник от Българската армия. „Лили Иванова. Моят личен дневник” разкрива и отношението на голямата българска изпълнителка към модата. Публикувани са и близо 270 снимки, като за първи път са показани архивни фотографии на нейните родители, на сестра ѝ и племенниците ѝ.

Над 650 шуменци посетиха проявите, организирани от РБ „Стилиян Чилингиров” в осмото издание на инициативата Нощ в библиотеката, като 315 от тях подновиха годишния си читателски абонамент.  Шуменци и гостите на града, посетили библиотеката на 26 май, имаха възможност да се включат в ателиета за сухо плъстене на вълна и изработка на бижута, както и в рисувателно ателие за арттерапия. Представени бяха и три  експозиции – изложба с произведения на изкуството, притежание на Шуменската библиотека, експозиция „На тази дата в миналия век” – издания на местния и националния периодичен печат от първ. пол. на XX в., представящи случилото се на 26 май в годината на тяхното издаване, и експозиция с библиотечна ретротехника от миналия век. Част от събитията в Нощта бе и концертната програма с авторска музика на акустична китара на Атанас Атанасов и вокални изпълнения на Райна Гатева.  За своите гости библиотеката организира и традиционните за инициативата кинопрожекции, както и фензони по темите „Личностно развитие и самоусъвършенстване” и „Смехът между кориците на книгите”. Част от програмата бяха още благотворителният базар с издания на библиотеката и отчислени от фондовете й стари книги и списания, както и традиционните атрактивни посетителски турове в библиотечните книгохранилища. На малките посетители на Нощта предложихме празнично шоу на Танцова организация „Танцувалня” и Музикална школа „Моника Ла, Ре, Ми”, кино с пуканки, забавления с Face Art и възможност да се включат в ателие за оцветяване на любими приказни герои и декоративни фигурки и ателие „Морска акваристика”.

Внезапно появилите се спомени от детството и разказаното от нейната баба, обсебващото притегляне към миналото, към корените и рода, последвано от проучвания в странджанските села и срещи с все още живите наследници на тракийските бежанци, проучване на оставеното от хроникьора на събитията Любомир Милетич – това е пътят на случването на романа „Нищо по-малко от вечност”, който за авторката му, бургаската писателка Тони Маркс, е и дължимата от всички нас морална оценка за стореното в Беломорска Тракия в нач. на XX в. и преживените от предците ни издевателства и жестокост при изгонването им от родните домове. При представянето на дебютния си роман в библиотеката Тони Маркс говори и за важността на това човешката памет да се държи будна и всеки народ да помни своята история и събитията, повлияли формирането на народопсихологията му.

„Нищо по-малко от вечност” стъпва върху плоскостта на реалното историческо време, свързано с Илинденско–Преображенското въстание, Балканските и Първата световна война, разорението на тракийските българи през 1913-та и налагането на социализма, но акцентът в романа не е върху историческата фактология, а върху преживяванията и емоциите на героите, защото, както сподели Тони Маркс, за нея е важно текстът да докосва, да се чете със сърцето, а не с очите и разума. И още – романът е разказ за злощастието на тракийските българи, за носталгията по бащините огнища и земята, от която са прогонени, но и за любовта, която носи надежда и изчиства греховете; разказ за красивите и тъмните страни на човешката душа, а тези страни, както показва и описаното в романа, нямат етнос и религия. Тони Маркс е псевдонимът, под който бургаската писателка Антоанета Матева пише научно-популярните си книги „Фолклорът – забулената реалност”, „Скрити пред очите” и „Тайният код на Андерсен”, разглеждащи приказките, митовете и древните текстове като информационна банка на човечеството, която днес би могла да бъде научно потвърдена. „Нищо по-малко от вечност” е първият ѝ роман. По образование Антоанета Матева е педагог. Член е на Бургаската писателска общност.

Експозицията, посветена на 70-годишнината от създаването на държавните архиви в България, представя част от особено ценните и уникални документи, които се съхраняват в тях. Сред тези документи са Търновската конституция на Княжество България, приета на 16 април 1879 г., нейните изменения от 1893 г. и 1911 г. (т. нар. „Сребърната конституция”), както и Конституцията от 12 юли 1991 г., държавният печат от 1879 г., решението на Първото Велико народно събрание за избиране на Александър Батенберг за княз на България, манифестът за провъзгласяване на независимостта на България, Попгладичовият препис на „История славянобългарска” от 1809 г., снимки и писма на Васил Левски и Стефан Стамболов, дневникът на Ботевата чета, воден от Йордан Кършовски, писмо от Гоце Делчев до неговия съратник Никола Александров от Враца, снимка на Владимир Димитров – Майстора, Цетинският псалтир от 1495 г., октоих от 1492 г., фермани за строежи на храмове, султански берат за свободна търговия с Европа и други.

Изложбата, дело на Държавна агенция „Архиви”, може да бъде разгледана в библиотеката до 23 май.

Човешкият папиломен вирус, отслабената или потисната имунна система, заразяването с Herpes simplex вирус тип 2 или с хламидии, ранният старт на сексуалното общуване и честата смяна на партньорите, както и ранната бременност преди навършване на пълнолетие са сред водещите рискови фактори за развитието на онкологичното заболяване на матката – това поясни един от водещите акушер-гинеколози и онколози у нас проф. д-р Явор Корновски при лекцията си в рамките на програмата на Шуменската библиотека за събития по превенция на здравето. Освен за същността и рисковите фактори за онкологичното заболяване, д-р Корновски говори и за парадоксалната ситуация България да е на челните места в Европа по честота на заболяването, при условие че ракът на маточната шийка може да бъде предотвратен и сведен до много ниски нива на заболеваемост. Това онкологично заболяване се развива с неспецифични симптоми, съпровождащи и редица други болестни състояния, затова и най-важното за ранното му откриване е здравната ни култура по отношение на възможната ваксинация и редовните профилактични прегледи.Проф. Явор Корновски е началник на Клиниката по гинекология в болница „Света Анна” във Варна, управител на Медицински център „Проф. Корновски” и ръководител на Катедра „Здравни грижи” в шуменския филиал на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов”. Член е на Управителния съвет на Българското дружество по акушерство и гинекология, на Държавната изпитната комисия за признаване на специалност ,,Акушерство и гинекология” и на Експертния съвет по специалност ,,Акушерство и гинекология” към Министерски съвет и Министерството на здравеопазването, като основната му експертиза е гинекологична и онкогинекологична патология, хирургично лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на женските гениталии. Участва в над двадесет научни журита за придобиване на научни степени и академични длъжности.

Същността на ендобиогенната медицина, базирана на най-високите постижения на медицинските познания към момента, на глобалния подход към човека като единство на тяло, емоции, съзнание и дух и на цялостната грижа за здравето, и потенциалът й да сътвори истинска революция в лечението, включително и на нелечими болести и заболявания на имунния дистрес – това бяха насоките в поредната лекция на д-р Петко Загорчев в рамките на програмата на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” за събития по превенция на здравето.

Ендокринната система и автономната нервна система са глобалният мениджър на цялото тяло. Те се саморегулират и оказват влияние върху начина, по който то усвоява опита и реагира на своя вътрешен и външен свят. Когато в тези системи се появят дисбаланси и те се вкоренят дълбоко, се развива болест. Стъпвайки на това разбиране, ендобиогенната медицина се стреми да възстанови баланса на тялото, като прилаганият метод е свързан с оценяване както на физиологичното състояние на организма, така и на баланса на тялото и реактивността на пациента. Информацията в тези посоки и оценката на това как всеки индивид реагира на стреса, присъщ на неговия живот, позволяват правилната оценка на текущото заболяване с неговата причина и лечение, а също така и отчитане на склонността към развитие на болестта по-късно в живота. Д-р Петко Загорчев е специалист по анестезиология и реанимация, клинична токсикология, спешна медицина, клинична хомеопатия и здравен мениджмънт. Към момента е началник на Спешно отделение в Многопрофилната болница за активно лечение в Шумен.