Автор: Lumpy

На проведената в град Велико Търново XXII Национална научна конференция с международно участие „Библиотеки – четене – комуникации” на тема„Стандартизация и методология при дигиталната конверсия на културно-историческото наследство” беше представен проектът на Община Шумен  „Създаване и представяне на дигитално достъпно културно наследство на община Шумен” по програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество”, финансирана  от Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г.  

Основна цел на проекта е опазване и промотиране на културното наследство на община Шумен и осигуряване на онлайн достъп до него чрез дигитализиране.

Към месец ноември 2023 г. експерти на трите културни института – Регионален исторически музей – Шумен, Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” и Художествена галерия „Елена Карамихайлова”, са дигитализирали и обработили общо над двадесет хиляди елементи на движимото културно наследство.

Подготвени са дигитални копия на някои от най-ценните издания, притежание на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” и Народно читалище „Добри Войников”. Сред тях са непоказвани до днес вестници и списания от XIX в., стари шуменски периодични издания, уникални краеведски документи и ценни архиви на видни личности.

Дигитализирани са археологически културни ценности и предмети от отделите „Етнография”, „Нова история” и „Най-нова история” на Шуменския регионален музей, сред които ювелирни изделия, облекла и носии, снимки, предмети от бита на малцинствата в града. Дигитализираните документи и предмети представят богатата колекция на Регионалния исторически музей, комплектувана в продължение на повече от сто години.

Дигитализиран е живописният фонд на градската художествена галерия, наброяващ над 1500 творби предимно от български художници от края на ХІХ и ХХ в. Обхванати са всички жанрове на живописта – портрет, пейзаж, натюрморт, композиция. Основна част от представените художници са родени в Шумен или са свързали живота си с града.Краен резултат от проектните дейности е създаването на дигитален информационен ресурс, който да дава аналитична и систематизирана информация за движимото културно наследство на община Шумен и да обезпечава нуждите на образованието и науката както в българските университети и научни институти, така и в изследователските центрове в чужбина.

Диян Димов не се ограничава в един стил и една техника, има и различни творчески търсения – рисува портрети, пейзажи, икони, а също и костюми. Синтез на всичко това е и настоящата му изложба в Шуменската библиотека. Експозицията представя над тридесет пана, обединени от наслова „Нов Ренесанс”, и ще гостува в изложбена зала на библиотеката до 25 ноември.

Диян Димов е автор на редица самостоятелни изложби, сред които изложба графични рисунки в Художествена галерия „Елена Карамихайлова” в Шумен, изложба икони, графики и живопис в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” (2005), изложба графични рисунки „Графични дестинации” (Община Шумен), изложби дизайн на облеклото (Шумен, Варна) и др. Участва в почти всички изложби на Дружеството на шуменските художници и в много други съвместни експозиции.

Негови творби са притежание на частни колекционери в България, а също в САЩ, Украйна, Гърция и Италия. Автор е на логото на организирания от Община Шумен Фестивал на учителското творчество.

Тридесет и деветте разказа в първата книга на разследващия полицай Кристина Палазова – „Разкази от корена”, в голямата си част разказват магични родопски истории, и то по неподражаем начин – чрез думите на прекрасния напевен родопски език. Пътят към книгата, както сподели авторката при гостуването си в Шуменската библиотека,  започва с интуитивното й обръщане към корена и рода, което я кара да изчете книгите за Чепеларе и родопското село Чокманово, в което са нейните корени, и тези книги, както и разказите на роднини и родопчани са истинското вдъхновение за „Разкази от корена” – книга, която достига до дълбините на родопската душевност и припомня една отколешна действителност, в която думи като прошка, дълг, честолюбие и дружба имат стойност.

„Разкази от корена” е книга за мистичната Родопа планина, за българщината, за родовите корени и делата на праотците ни, но и за родовото предназначение на всеки един от нас – да е мост между миналото и настоящето, защото ние сме естествено продължение на случилото се някога назад във времето и много от отговорите, които търсим в настоящето, се крият в миналото. Кристина Палазова истински вярва, че много лесно можем да наредим пъзела на своя живот, стига да наблюдаваме знаците по пътя си, да живеем осъзнато и да се вслушваме в шепота на отминалите времена. Представянето на магичните родопски истории от „Разкази от корена” и в Шумен бе съпроводено с въздействащото звучене на родопската каба гайда, а средствата от продажбата на своята книга Кристина Палазова отново дарява на Фондация „Искам бебе” и заради подкрепата, която самата тя някога получава от фондацията, и заради убедеността й, че е важно всеки един от нас да работи и за общността и общото благо.

Експозицията представя над тридесет платна, рисувани през последната година. Творбите – предимно малък формат или изграждащи общи композиционни пространства, впечатляват с плътния си колорит и открояващите се по-светли тонове.

Красимир Арсов е член на Съюза на българските художници и Дружеството на шуменските художници, на което е и председател в периода 1995–2002 г., на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО и Българската асоциация за култура в Италия. Работи живопис, колаж и рисунка, а негови творби са притежание на институции и колекционери в България, Гърция, Канада, САЩ, Франция, Англия, Германия, Обединените арабски емирства, Словакия, Италия и Испания.

Най-новите живописни платна на Красимир Арсов ще бъдат експонирани в Изложбена зала на библиотеката до 10 ноември.

По стъпките на Ришард Капушчински в Луанда, Ангола, и на Иван Вазов и разказа му „Един наш черноморски бисер” във Варна; случката със забележителния ни скулптор Кирил Шиваров при откриването на паметника на връх Шипка – случка, колкото българска, толкова и общочовешка; историята на легендарния капитан Васил Вълчанов – национален герой на Алжир, и на първата българска пътешественичка Люба Кутинчева; Еритрея и опитът за пътуване с най-романтичната железница в света; колкото забавното, толкова и поучително приключение със слоницата Майнкампф в джунглата на Лаос; истории, свързани с многобройните пътувания до Либия през осемте години на делото срещу българските медици – тези и други „Истории от ръчния багаж” с неподражаемо чувство за хумор и финес разказа журналистът и пътешественик Георги Милков при представянето на първата си книга в библиотеката.

„Истории от ръчния багаж” обединява 123 истории и 328 снимки, чрез които Георги Милков описва събития и преживявания, които колекционира в продължение на тридесет години. Срещите му с емблематични персонажи и екзотични места са свързани с пътуванията му като журналист или просто пътешественик в Близкия и Далечния Изток и Африка, а страстта му към тези региони идва още от детството му на момче, отраснало с „1001 нощи” и книгите на Жул Верн и мечтаещо да пропътува най-необичайните кътчета на този свят. Георги Милков е пътешественик – в историите му няма екскурзоводи, но пък ги има шумът и миризмите на много градове и непрестанните изгубвания в тях, и този ключ към истините за всички описани от него далечни места е това, което ни кара да следваме написаното в неговите разкази.