Експозицията от единадесет скулптурни творби на Валерий Желязков и девет живописни платна на Атанас Атанасов е първата съвместна изява на двамата известни шуменски художници и успешно изпълнено артистично предизвикателство – ярките акрилни бои на големите и разнообразни формати на Атанас Атанасов хармонично се редуват с елегантните силуети на малките бронзови пластики на Валерий Желязков.

Картините на Атанас Атанасов демонстрират афинитет към ярките тонове и централните, преднамерено статични композиции, като колоритът им е основан на експресионистичното съжителство на чистите цветове, понякога смесени директно върху платното и създаващи особено наслагване. Едновременно с това абстрактните образи на акрилните пана са обогатени с рисунъчни елементи, разгръщайки се от знака към разказа.

Пластиките на Валерий Желязков хармонират с картините на Атанас Атанасов, излъчвайки характерната за творбите на скулптора елегантност, лиричност и топлота. Комбинирани с камък и дърво, малките бронзови пластики са ефирни и леки, а скулптурните образи задават основните мотиви на експозицията – финес, красота, музикалност.

Експозицията – своеобразна визуализирана музикална композиция, в която двамата автори се допълват един друг, може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 13 май.

Същността на ендобиогенната медицина, базирана на най-високите постижения на медицинските познания към момента, на глобалния подход към човека като единство на тяло, емоции, съзнание и дух и на цялостната грижа за здравето, и потенциалът й да сътвори истинска революция в лечението, включително и на нелечими болести и заболявания на имунния дистрес – това бяха насоките в поредната лекция на д-р Петко Загорчев в рамките на програмата на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” за събития по превенция на здравето.

Ендокринната система и автономната нервна система са глобалният мениджър на цялото тяло. Те се саморегулират и оказват влияние върху начина, по който то усвоява опита и реагира на своя вътрешен и външен свят. Когато в тези системи се появят дисбаланси и те се вкоренят дълбоко, се развива болест. Стъпвайки на това разбиране, ендобиогенната медицина се стреми да възстанови баланса на тялото, като прилаганият метод е свързан с оценяване както на физиологичното състояние на организма, така и на баланса на тялото и реактивността на пациента. Информацията в тези посоки и оценката на това как всеки индивид реагира на стреса, присъщ на неговия живот, позволяват правилната оценка на текущото заболяване с неговата причина и лечение, а също така и отчитане на склонността към развитие на болестта по-късно в живота. Д-р Петко Загорчев е специалист по анестезиология и реанимация, клинична токсикология, спешна медицина, клинична хомеопатия и здравен мениджмънт. Към момента е началник на Спешно отделение в Многопрофилната болница за активно лечение в Шумен.

Виктория Бешлийска проявява интерес към писането още в детството си, когато с научаването на буквите се научава и да пише, за да може да изразява това, което мисли. Като много други деца тогава съчинява кратки художествени текстове – стихчета, разказчета, продължава и през ученическите си години и никога не губи вярата си в преобразуващата и лечебна сила на писането и на словото, за да се завърне, вече като възрастен човек, към желанието си да създава литературни текстове първо чрез блога си „По дирите на думите”, а след това и с двата си романа „Глина” и „Сърце”. Литературата за нея е спасителното местенце, убежището, където може да прекроява онова от реалността, което не й допада, и онова съкровено нещо, което се ражда не от логиката на ума, а от усещането, че там някъде има истина, която чака да бъде разкрита и разказана. Това сподели за себе си Виктория Бешлийска при срещата си с шуменци в библиотеката и разказа за втъканото в текстовете на „Глина” и „Сърце”, което през вековете и до днес ни съхранява, връщайки ни към нашата идентичност; за вярата, за която все по-малко говорим; за важността на това, когато заявяваме себе си и разказваме своята история, да е силна и чиста връзката ни с родния език и неговата автентичност; за човешката ни сила да постъпваме с идеята за добро и умението да следваме пътя и съдбата си с вярата, че утрешният ден ще донесе най-доброто за нас, най-добрия урок.  

Виктория Бешлийска е сред най-талантливите и обичани съвременни български автори. И двата й романа – „Глина” и „Сърце”, са едни от най-четените книги в България за последните години и от момента на излизането си печелят заслужени отличия – Избор на книжарите на книжарница „Хеликон” за 2021 г., Избор на читателите на предаването „Библиотеката” по БНТ за 2021 г. и Европейска награда за дебют на Еврокон 2022 (за романа „Глина”) и Избор на книжарите на „Хеликон за 2022 г. (за „Сърце”). Виктория Бешлийска е носител и на наградата „Най-четен съвременен български автор” за 2022 г. на Столична библиотека. Писателката е автор и на „Словник” – самобитен дневник с деветдесет архаични български думи и място за личните впечатления, бележки и истории, и на блога „По дирите на думите”, представящ пътешествия и интересни ежедневни моменти, както и благозвучието и красотата на старите български думи.

Експозицията, резултат от съвместната работа на държавните архиви на Турция и България и съдействието на Посолството на Р Турция у нас, представя краткия, но наситен със срещи и впечатления период от 27 октомври 1913 г. до 2 февруари 1915 г., когато Ататюрк е военен аташе в София. Той пристига в България години преди да оглави парламента на новата Република Турция през 1920 г. и месеци след като страната му се включва в Първата световна война, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул.

В изложбата са включени документи за назначаването на Ататюрк като военен аташе и командващ на една от дивизиите в турската армия, военната му биография, доклади до османския генерален щаб и др., като някои от документите се представят на общественото внимание за първи път.

Създателят на Турската република и архитект на турско-българското приятелство Мустафа Кемал Ататюрк влага много усилия в развитието на добросъседството и приятелските взаимоотношения между България и Турция, като се започне именно от годините, през които той е бил в София. Няма да е погрешно, ако кажем, че прекараното време тук го вдъхновява за социалните и културните реформи, които той осъществява впоследствие в модерна Турция, а отношението му към България най-добре е синтезирано в неговите думи: „Който е против България, той е и против Турция” – това каза при откриването на изложбата г-жа Сенем Гюзел, генерален консул на Република Турция в Бургас. Г-жа Гюзел подчерта значимостта на експозицията предвид и това, че през настоящата година се честват 100 години от създаването на Турската република.

Сред официалните гости на събитието бяха още г-н Румен Борисов – зам.-председател на Държавна агенция „Архиви” в София, г-н Любомир Христов – кмет на община Шумен, и г-н Христо  Павлов –зам.-областен управител на област Шумен. Фотодокументалната изложба „Дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София (27 октомври 1913 г. – 02 февруари 1915 г.)” може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 31 март.

Изложбата, организирана от Национален парк музей „Шипка – Бузлуджа” – Казанлък и представяща епичните боеве за Шипка по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. през погледа на командира на Трета рота от Трета опълченска дружина Стефан Кисов, може да бъде разгледана в библиотеката до 14 март.

Текстовете на изложбата са откъси от книгата на прапоршчик Кисов „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877–1878”, считана за едно от най-ранните и достоверни описания на войната от очевидец на военните действия, а за илюстративен материал са използвани гравюри и рисунки от Иллюстрованная хроника войны, Русско-турецкая война в картинах, The Graphic, Le Monde illustré и др.

Стефан Кисов е бесарабски българин – роден е в Болград, а родителите му са преселници от гр. Елена. През 1876 г. завършва Военното пехотно училище в Одеса и се записва доброволец в Сръбско-турската война от 1876, по време на която е командир на Трета рота на Втори батальон на Руско-българска бригада. По време на Руско-турската война от 1877–1878 г. прапоршчик Кисов се отличава в сраженията при Стара Загора като един от спасителите на Самарското знаме, в епичните боеве на Шипка и в разгрома на турската армия при Шейново. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли (дн. Везенково). Награден е с руски орден „Св. Владимир” – IV степен. След войната служи като офицер в новосъздадената Българска армия. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. е командир на Брезнишкия отряд и герой в боя при Брезник. На 6 ноември 1885 г. край Брезник се провежда едно от най-важните сражения в Сръбско-българската война. Отрядът на капитан Кисов, част от II Струмски пехотен полк, отстъпва пред сърбите с цената на многобройни жертви. Сражението обаче забавя фатално с един ден Моравската дивизия и тя не само не успява да стигне навреме за битката при Сливница, но е разбита и отхвърлена далеч от фронтовата линия.
За проявено командирско умение и лична храброст Стефан Кисов е награден с орден „За храброст” – IV степен. След края на войната е назначен за командир на I Софийска пехотна бригада. Заради неодобрението на русофобската  политика по време на Регентството (1886–1887) е уволнен от армията. Умира на 24 ноември 1915 г. в София.

Кавъри и авторска музика представиха в библиотеката Грациела Стоянова (вокал) и Дамян Димитров (китара), обединени в дуо „Паралел”. Събитието подкрепиха и Борислав Стратиев (китара и вокал), Ивайла Ивалинова (китара) и Светлана Радославова (вокал).

Изложба актова живопис на Николинка Димитрова

Изложбата представя внушителни композиции, посветени на красотата на женското тяло, но отправящи послания и отвъд това – плавната игра на тонове и полутонове, пластичността и фините нюанси в многопластовата маслена живопис на младата художничка оставят усещането за нежност, лиричност, за безвремие и приканват към размисъл и среща със самите себе си. В актовата живопис на Николинка Димитрова всъщност е кодиран дълбокият й интерес към човека и неговата душевност.

Николинка Димитрова е завършила „Педагогика на изобразителното изкуство” в Шуменския университет, както и майсторски класове акварел при Атанас Мацуреф, Игор Мосийчук и Ендре Пеновац, курс по арттерапия към Европейска асоциация за дистанционно обучение и по многопластова маслена живопис към Old Masters Academy. До момента има няколко изложби във Варна – авторски и сборни. „Неназованата” е първата й експозиция в Шумен и може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 28 февруари.

През месец февруари Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” обявява безплатна годишна читателска регистрация за учениците от всички степени на образование, завършили първия срок на учебната 2022/2023 г. с отличен успех.

Абонаментът на учениците с вече валидна читателска карта ще бъде удължен с една година. Желаещите да се възползват от възможността трябва да удостоверят успеха си с електронен бележник.

С грамота и подаръчен комплект отличихме най-активните си читатели за изминалата година.

Калина Евгениева Генчева, петокласничка във II ОУ „Д-р Петър Берон”, е читател на Детски отдел с прочетени 145 книги.

Деница Любенова Колева, ученичка в десети клас в СУ „Сава Доброплодни”, е читател в отдел „Заемна за възрастни” – категория „Младежи”, с прочетени 91 книги.

Красимира Николова Бобева е читател в отдел „Заемна за възрастни” – категория „Възрастни”, с прочетени 236 книги.

Поощрителна грамота получи и Ростислав Евгениев Генчев, читател на Детски отдел.

Най-активните читатели на РБ „Стилиян Чилингиров” са определени въз основа на статистика от електронната система за обслужване на библиотеката.