Експозицията представя над тридесет пана, издържани в стила на абстрактната живопис и открояващи перфектния баланс между композиция и колорит, както и собствения почерк на всеки от двамата творци.

Атанас Атанасов е сред най-дългогодишните членове на Дружеството на шуменските художници. В творческото си развитие преминава през различни периоди – работи маслена живопис, графика, малка пластика. През последните години рисува предимно акрилна живопис, като творбите му са издържани в абстрактна стилистика върху платна в различни формати. Организира самостоятелни и участва в колективни и съвместни експозиции както в България, така и в Италия, Швейцария, Австрия и Люксембург. Негови картини са притежание на галерии и частни колекции в България, Италия, Германия, Русия, Швейцария, Япония, Турция, Белгия и САЩ.

Таня Атанасова е член на Дружеството на шуменските художници и през последните години активно участва в неговите изложби.

Изложбата ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 12 януари 2024 г.

Под наслов „Графитите – изкуството, което превръща улиците в галерия” изложбата предлага алтернативна гледна точка към модерното графити изкуство чрез 27 творби на артистите Aleksi Ivanov, Devour Skew, Yeto, Jermain, Gana, Esteo, RAYS, Milenist, Seeone, KOTK, TSE, Rustwo, Epik, Destructive Creation, CHO, UNDO, RAVEO, BRÜN, MAZE ONE, Chronik, Chuck (Хърватия), Gratis, Pyrotechnix crew, Annoy и RPU.

Експозицията, представяща разнообразието от стилове и техники в графити изкуството, ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 15 декември, а всяка от творбите ще може да бъде закупена в подкрепа на благотворителната кампания на Фондация „РеАрт” за закупуване на артматериали за деца с аутизъм. Графити изложбата е част от първия творчески проект на 26-годишната шуменка Александра Бобадова.

На проведената в град Велико Търново XXII Национална научна конференция с международно участие „Библиотеки – четене – комуникации” на тема„Стандартизация и методология при дигиталната конверсия на културно-историческото наследство” беше представен проектът на Община Шумен  „Създаване и представяне на дигитално достъпно културно наследство на община Шумен” по програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество”, финансирана  от Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г.  

Основна цел на проекта е опазване и промотиране на културното наследство на община Шумен и осигуряване на онлайн достъп до него чрез дигитализиране.

Към месец ноември 2023 г. експерти на трите културни института – Регионален исторически музей – Шумен, Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” и Художествена галерия „Елена Карамихайлова”, са дигитализирали и обработили общо над двадесет хиляди елементи на движимото културно наследство.

Подготвени са дигитални копия на някои от най-ценните издания, притежание на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” и Народно читалище „Добри Войников”. Сред тях са непоказвани до днес вестници и списания от XIX в., стари шуменски периодични издания, уникални краеведски документи и ценни архиви на видни личности.

Дигитализирани са археологически културни ценности и предмети от отделите „Етнография”, „Нова история” и „Най-нова история” на Шуменския регионален музей, сред които ювелирни изделия, облекла и носии, снимки, предмети от бита на малцинствата в града. Дигитализираните документи и предмети представят богатата колекция на Регионалния исторически музей, комплектувана в продължение на повече от сто години.

Дигитализиран е живописният фонд на градската художествена галерия, наброяващ над 1500 творби предимно от български художници от края на ХІХ и ХХ в. Обхванати са всички жанрове на живописта – портрет, пейзаж, натюрморт, композиция. Основна част от представените художници са родени в Шумен или са свързали живота си с града.Краен резултат от проектните дейности е създаването на дигитален информационен ресурс, който да дава аналитична и систематизирана информация за движимото културно наследство на община Шумен и да обезпечава нуждите на образованието и науката както в българските университети и научни институти, така и в изследователските центрове в чужбина.

Диян Димов не се ограничава в един стил и една техника, има и различни творчески търсения – рисува портрети, пейзажи, икони, а също и костюми. Синтез на всичко това е и настоящата му изложба в Шуменската библиотека. Експозицията представя над тридесет пана, обединени от наслова „Нов Ренесанс”, и ще гостува в изложбена зала на библиотеката до 25 ноември.

Диян Димов е автор на редица самостоятелни изложби, сред които изложба графични рисунки в Художествена галерия „Елена Карамихайлова” в Шумен, изложба икони, графики и живопис в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” (2005), изложба графични рисунки „Графични дестинации” (Община Шумен), изложби дизайн на облеклото (Шумен, Варна) и др. Участва в почти всички изложби на Дружеството на шуменските художници и в много други съвместни експозиции.

Негови творби са притежание на частни колекционери в България, а също в САЩ, Украйна, Гърция и Италия. Автор е на логото на организирания от Община Шумен Фестивал на учителското творчество.

Тридесет и деветте разказа в първата книга на разследващия полицай Кристина Палазова – „Разкази от корена”, в голямата си част разказват магични родопски истории, и то по неподражаем начин – чрез думите на прекрасния напевен родопски език. Пътят към книгата, както сподели авторката при гостуването си в Шуменската библиотека,  започва с интуитивното й обръщане към корена и рода, което я кара да изчете книгите за Чепеларе и родопското село Чокманово, в което са нейните корени, и тези книги, както и разказите на роднини и родопчани са истинското вдъхновение за „Разкази от корена” – книга, която достига до дълбините на родопската душевност и припомня една отколешна действителност, в която думи като прошка, дълг, честолюбие и дружба имат стойност.

„Разкази от корена” е книга за мистичната Родопа планина, за българщината, за родовите корени и делата на праотците ни, но и за родовото предназначение на всеки един от нас – да е мост между миналото и настоящето, защото ние сме естествено продължение на случилото се някога назад във времето и много от отговорите, които търсим в настоящето, се крият в миналото. Кристина Палазова истински вярва, че много лесно можем да наредим пъзела на своя живот, стига да наблюдаваме знаците по пътя си, да живеем осъзнато и да се вслушваме в шепота на отминалите времена. Представянето на магичните родопски истории от „Разкази от корена” и в Шумен бе съпроводено с въздействащото звучене на родопската каба гайда, а средствата от продажбата на своята книга Кристина Палазова отново дарява на Фондация „Искам бебе” и заради подкрепата, която самата тя някога получава от фондацията, и заради убедеността й, че е важно всеки един от нас да работи и за общността и общото благо.

Експозицията представя над тридесет платна, рисувани през последната година. Творбите – предимно малък формат или изграждащи общи композиционни пространства, впечатляват с плътния си колорит и открояващите се по-светли тонове.

Красимир Арсов е член на Съюза на българските художници и Дружеството на шуменските художници, на което е и председател в периода 1995–2002 г., на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО и Българската асоциация за култура в Италия. Работи живопис, колаж и рисунка, а негови творби са притежание на институции и колекционери в България, Гърция, Канада, САЩ, Франция, Англия, Германия, Обединените арабски емирства, Словакия, Италия и Испания.

Най-новите живописни платна на Красимир Арсов ще бъдат експонирани в Изложбена зала на библиотеката до 10 ноември.

По стъпките на Ришард Капушчински в Луанда, Ангола, и на Иван Вазов и разказа му „Един наш черноморски бисер” във Варна; случката със забележителния ни скулптор Кирил Шиваров при откриването на паметника на връх Шипка – случка, колкото българска, толкова и общочовешка; историята на легендарния капитан Васил Вълчанов – национален герой на Алжир, и на първата българска пътешественичка Люба Кутинчева; Еритрея и опитът за пътуване с най-романтичната железница в света; колкото забавното, толкова и поучително приключение със слоницата Майнкампф в джунглата на Лаос; истории, свързани с многобройните пътувания до Либия през осемте години на делото срещу българските медици – тези и други „Истории от ръчния багаж” с неподражаемо чувство за хумор и финес разказа журналистът и пътешественик Георги Милков при представянето на първата си книга в библиотеката.

„Истории от ръчния багаж” обединява 123 истории и 328 снимки, чрез които Георги Милков описва събития и преживявания, които колекционира в продължение на тридесет години. Срещите му с емблематични персонажи и екзотични места са свързани с пътуванията му като журналист или просто пътешественик в Близкия и Далечния Изток и Африка, а страстта му към тези региони идва още от детството му на момче, отраснало с „1001 нощи” и книгите на Жул Верн и мечтаещо да пропътува най-необичайните кътчета на този свят. Георги Милков е пътешественик – в историите му няма екскурзоводи, но пък ги има шумът и миризмите на много градове и непрестанните изгубвания в тях, и този ключ към истините за всички описани от него далечни места е това, което ни кара да следваме написаното в неговите разкази.

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” получи като дарение от Национален военен университет „Васил Левски” – Велико Търново първите 3 броя от научното списание Сигурност и отбрана – интердисциплинарно, рецензирано академично издание с научно-образователен характер. То има за цел да отговори на новите тенденции за качество на научните изследвания и в условията на етична научна среда и динамична конкуренция, да предостави възможност за коректен научен диалог при повишена информираност и колегиалност в сферата на сигурността и отбраната. Изданието ще съдейства за разпространението на научно знание и резултати от интердисциплинарни теоретико-методологични и научно-приложни изследвания на съвременните аспекти на военното дело, науката и технологиите в областта на сигурността и отбраната и свързаните с тях проблеми. Насочеността на списанието обхваща широка читателска аудитория – изследователи, специалисти от практиката, курсанти, студенти, докторанти и всички, които се интересуват от представените в него научно-изследователски проблеми.

Списанието се издава печатно и онлайн на адрес: https://institute.nvu.bg. Излиза в две книжки годишно и на страниците му се публикуват резултати от научни академични изследвания, статии по значими и актуални проблеми с теоретична, аналитична или емпирична насоченост, свързани с политиката за сигурност, с важни икономически, военни, социални и други проблеми, имащи отношение към сигурността и отбраната. Изданието е отворено и за публикации на външни за университета български и чуждестранни автори, чиито материали отговарят на тематиката и възприетите изисквания за публикуване, като се допуска те да бъдат на български или английски език.

Редакционната колегия на списанието следва ясна политика на придържане към установени етични принципи и норми, отнасящи се до свързаните с издаването му страни: автори, рецензенти, главен редактор и редакционна колегия, издател. Всички постъпили материали след преминаване през проверка чрез специализиран софтуер StrikePlagiarism, се насочват към двойно анонимно рецензиране. Материали за публикуване се приемат на e-mail: [email protected]

Свободният достъп до списанието увеличава максимално възможността публикациите да бъдат четени и авторите да получават признание за техния принос в избраната от тях област и извън нея. Не се изискват такси от авторите за публикуване.

Научно списание Сигурност и отбрана е вписано под ID № 4715 в Националния референтен списък (НРС) на съвременни български научни издания с научно рецензиране, поддържан от министъра на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация.

Списанието е реферирано и индексирано в:

CEEOL – Central and Eastern European Online Library;

ADVANCED SCIENCES INDEX; DRJI – Directory of Research Journals Indexing;

В художественото пространство на Библиотеката бе открита изложба на Румен Михайлов, един от изявените шуменски художници, отличаващ се със запомнящ се стил, с изящен и въздушен рисунък и тънък усет към красивото. Тя носи емблематичното име „Душа”, насочващо към артистичността и чувствителността на автора, на които той остава верен през целия си творчески път. Експозицията включва живопис, малки пластики, сбирка с акварели, събирани и непоказани приживе на автора, както и последната му картина „Небесни кули”, която е притежание на семейството. Идеята за изложбата е на близките и приятелите на художника, които съхраняват жива паметта за него и е втората такава мемориална експозиция след „Спомен за приятеля Румен Михайлов” от 2020 г. Своето виждане за майсторския стил, символичната образност и сюжети в творчеството му, сподели при откриването Александър Величков, председател на Дружеството на шуменските художници.

Творческата биография на Румен Михайлов обхваща десетки самостоятелни изяви в България, включително в родния Шумен, както и в чужбина – в Марсилия, в галерия „Papyri” (Берлин), зала „Сорос” (Бишкек, Киргизия), в Чикаго, Холандия, Люксембург и др. Има участия и в колективни изложби в Прага, Париж, Лондон, Братислава и Виена. Той е носител на званието Почетен гражданин на Шумен и Наградата на Шумен за изобразително изкуство, с която е удостояван три пъти. През 2018 г. тя му е присъдена за Паметника на приятелството и признателността на шуменските арменци към България и българския народ.

Изложбата може да бъде разгледана от шуменци до 12 октомври.

За първи път в Шумен се откри младежки фестивал „Деца на джаза”, който се проведе в рамките на три дни, от 29 септември до 1 октомври, и бе организиран от Общински младежки дом в партньорство с радио Jazz FM и с подкрепата на Община Шумен. Събитието е първо по рода си за страната и се откроява с оригиналната си програмна структура, която включва обучителен и концертен модул. Идеята на организаторите е насочена към младите таланти от цялата страна, които да бъдат обучавани от преподаватели с активна концертна и звукозаписна дейност. През тази година фокусът е поставен върху джаз пианото, като се предвижда във всяко следващо издание акцентът да бъде различен музикален инструмент. С фестивала се отбелязват и редица важни годишнини от музикалната история на града: 190 години от рождението на шуменеца Добри Войников, 45 години от смъртта на Панчо Владигеров (в навечерието на 125-та годишнина от рождението му), 90 години от рождението и 30 години от кончината на сина му Александър Владигеров, както и приноса на Тинко Станчев, роден в Шумен и започнал оттук музикалните си занимания и на неговия син – известният джаз музикант Марио Станчев.

Библиотеката бе домакин на част от фестивалните прояви: концерт на Ангел Заберски трио в състав Ангел Заберски (пиано), Борис Таслев (контрабас), Стоян Янкулов-Стунджи (барабани); „Да играем и да пеем” – концерт с авторски песни за деца на композитора Красимир Милетков; „В почит към Тинко Станчев и Марио Станчев” – прожекции на изпълнения и документални материали; „Рисуваме джаз” – занимания по рисуване за деца, съчетани с музикалната атмосфера на джаз изпълнителите; галаконцерт на учениците и техните преподаватели.